Даниъл Силва - Крадецът

— В началото, като отидохме, хората бяха изпълнени с подозрение. Предполагам, че са имали право да бъдат неспокойни. В края на краищата ние идвахме от конкурентната служба от другата страна на реката 16 16 Централата на МИ-5 се намира срещу тази на МИ-6 на срещуположния бряг на Темза. — Б.пр. .

— Не че Греъм е бил пълен аутсайдер. Баща му е легенда в МИ-6. Той на практика е отраснал в тази служба.

— Това е една от причините, поради която притесненията не траяха дълго. — Уитком извади мобилния си телефон от горния джоб на сакото си и се взря в екрана му. — В момента той се качва. Може ли сам да си направиш кафето?

— Наливам водата, после разбърквам, нали така?

Найджъл тръгна. Алон си приготви кафето и отиде в хола. Като влезе, видя един висок мъж, облечен с безупречен въгленовосив костюм и синя раирана вратовръзка. Лицето му имаше деликатни и дори красиви черти; силно посребрената коса му придаваше вид на манекен от рекламите за скъпи, но ненужни накити. С лявата ръка той притискаше до ухото си мобилен телефон, а дясната протегна разсеяно към Габриел. Ръкостискането му беше здраво, уверено и достатъчно премерено. Това беше нечестно оръжие, което се използваше срещу по-нискостоящи противници. То показваше, че е посещавал по-добри училища, че принадлежи към по-изискани клубове и е добър в спортовете за джентълмени, като тенис и голф, и всичко това беше истина. Греъм Сиймор бе реликва от славното минало на Великобритания, дете на административната класа, което бе възпитавано, обучавано и програмирано да ръководи. Няколко месеца по-рано, уморен след дългогодишни опити да защити своята родина от силите на ислямския екстремизъм, той бе споделил с Габриел плановете си да напусне разузнавателния занаят и да се оттегли във вилата си в Португалия. Сега най-неочаквано му бяха връчени ключовете за старата служба на баща му. Алон изведнъж се почувства виновен за идването си в Лондон. Той бе на път да поднесе на Сиймор първата му потенциална криза в МИ-6.

Греъм измърмори няколко думи по мобилния си телефон, прекъсна връзката и го подаде на Найджъл Уитком. После се обърна към Габриел и известно време го гледа с любопитство.

— Имайки предвид дългите ни взаимоотношения — каза той накрая, — не изпитвам голямо желание да попитам какво те води в града. Обаче, предполагам, нямам друг избор.

Алон отговори, като му каза малка част от истината: че е дошъл в Лондон, защото разследва убийството на английски емигрант, живял в Италия.

— А този английски емигрант има ли си име? — попита Сиймор.

— Джеймс Брадшоу — отвърна Габриел. Той замълча, после добави: — Но приятелите му са го наричали Джак.

Лицето на Сиймор остана безизразно.

— Мисля, че четох нещо за това във вестниците — каза той. — Бил е бивш служител на Министерството на външните работи, нали? Вършел е някаква консултантска дейност в Близкия изток. Бил е убит във вилата си в Комо. Както изглежда, било е доста мръсно.

— Доста — съгласи се Алон.

— Какво общо има всичко това с мен?

— Джак Брадшоу не е бил дипломат, нали, Греъм? Той е бил агент на МИ-6. Бил е шпионин.

Сиймор успя да запази самообладание за секунда. После присви очи и попита:

— Какво друго имаш?

— Три крадени картини, склад в свободната безмитна зона в Женева и мъж на име Самир.

— Това ли е всичко? — Греъм бавно поклати глава и се обърна към Уитком: — Отмени срещите ми за остатъка от следобеда, Найджъл. И ни намери нещо за пиене. Ние ще се позабавим.

Уитком излезе да приготви и да донесе джин с тоник, докато Габриел и Греъм Сиймор се настаниха в неприветливия хол. Габриел се зачуди какви ли отломки от разузнаването бяха минали през това място преди него. Дезертьор от КГБ, готов да продаде душата си за тридесет западни сребърника? Иракски ядрен учен с куфарче, пълно с лъжи? Джихадистки двоен агент, твърдящ, че знае времето и мястото на следващия зрелищен атентат на „Ал Кайда“? Той погледна към стената над електрическата камина и видя двама конници с червени куртки, водещи конете си през зелена английска ливада. После погледна през прозореца и видя един пълен херувим да стои самотно на пост в притъмнялата градина. Греъм Сиймор, изглежда, не забелязваше околната обстановка. Той съзерцаваше ръцете си, сякаш се опитваше да реши откъде да започне своя разказ.

Греъм не си направи труда да очертае основните правила, защото подобна уговорка не беше необходима. Алон и Сиймор бяха толкова близки, колкото можеха да бъдат двама шпиони от противникови служби, което означаваше, че изпитваха много малко недоверие един към друг.