Даниъл Силва - Крадецът

Габриел намери в хранилището още две картини, които бяха изцяло черни, когато ги изложи на ултравиолетова светлина. Едната бе от холандската школа и изобразяваше крайбрежен пейзаж, напомнящ творба на Симон де Влигер, другата бе ваза с цветя и изглеждаше като копие на картина от виенския художник Йохан Баптист Дрекслер. Алон започна да отваря прозорци.

Потапяне, завъртане, изхвърляне…

Дебелостволо дърво на фона на осеяно с перести облаци небе, гънките на пола, разстлана върху ливада, голият хълбок на пълна жена.

Потапяне, завъртане, изхвърляне…

Участък от синьо-зелен фон, блуза на цветя, големи сънливи очи над розова буза.

Габриел разпозна и двете картини. Той седна пред компютъра и се върна на уебсайта на регистъра за изгубени произведения на изкуството. След няколко натискания на клавишите на екрана се появи снимка на картина:

„Млади жени на село“, маслени бои върху платно, Пиер-Огюст Реноар (1841–1919), 41,65 х 50 см, изчезнала на 13 март 1981 г. от музея в Баньол сюр Сез, Гар, Франция. Прогнозна настояща стойност: неизвестна.

Още натискане на клавиши, друга картина, друга история на липсваща творба:

„Портрет на жена“, маслени бои върху платно, Густав Климт (1862–1918), 82,8 х 54,8 см, изчезнала на 18 февруари 1997г. от галерия „Ричи Оди“, Пиаченца, Италия. Прогнозна настояща стойност: 4 милиона щатски долара.

Алон постави творбите на Реноар и Климт до тази на Пармиджанино, направи им една снимка с мобилния си телефон и бързо я изпрати в Двореца. Генерал Ферари му звънна след тридесет секунди. Помощта бе на път.

Габриел занесе трите картини на долния етаж и ги подпря на един от диваните в големия салон. Пармиджанино, Реноар, Климт… Три изчезнали картини на трима видни художници, и трите скрити под копия на по-незначителни творби. Независимо от това, копията бяха с изключително високо качество. „Те са дело на майстор фалшификатор — помисли си Габриел. — Може би дори на реставратор.“ Но защо да си създаваш главоболия да поръчваш копие, за да скриеш открадната творба? Очевидно Джак Брадшоу бе свързан със сложна мрежа, която се занимаваше с крадени и контрабандни произведения на изкуството. „Където има три — помисли си Алон, гледайки картините, — ще има и повече. Много повече.“

Той взе една от снимките на младия Джак. Биографията му звучеше като нещо от едно отминало време. Получил образование в Итън и Оксфорд, говорещ свободно арабски и персийски, Брадшоу бил изпратен по света, за да изпълнява заповедите на една някога могъща империя, изпаднала в краен упадък. Може би е бил обикновен дипломат, служител, който е издавал визи или е подпечатвал паспорти, който е пишел дълбокомислени телеграми, които никой не си е правел труда да прочете. Или пък е бил нещо съвсем различно. Габриел познаваше един мъж в Лондон, който можеше да облече в плът скелета на съмнително тънката биография на Джак Брадшоу. Истината нямаше да бъде без цена. В шпионажа тя рядко бе безплатна.

Той остави настрана снимката и използва мобилния си телефон, за да си резервира място за сутрешния полет до летище „Хийтроу“. После взе листчето, на което бе записал номера от регистъра за пропуснати повиквания на телефона на Брадшоу. 6215 845…

Отец Марко е на телефона. С какво мога да ви помогна?

Габриел отново набра номера, но този път никой не отговори. След това той неохотно го изпрати по сигурната линия на Оперативния отдел на булевард „Цар Саул“ и поиска рутинна проверка. Десет минути по-късно дойде и отговорът: 6215 845 беше непубликуван номер, намиращ се в енорията на църквата „Сан Джовани Еванджелиста“ в селището Бриено, което бе разположено на няколко километра нагоре по брега на езерото.

Алон извади листчето, намирало се най-отгоре на кубчето с листчета за съобщения на Джак Брадшоу в нощта на убийството му. Като го наклони към лампата, той внимателно разгледа вдлъбнатините, оставени от автоматичната писалка на Джак. После извади молив от най-горното чекмедже на писалището и задраска леко с графита по повърхността, докато на черния фон се очертаха написани редове. Повечето от тях бяха неразбираема бъркотия, сред която открои числата 4 и 8 и буквите К, В и О. Все пак в долната част на листчето една дума бе ясно различима:

Самир.

Улицата се наричаше „Парадайз 12 12 На английски думата означава рай. — Б.пр. “, но това беше изгубен рай: занемарени тухлени сгради с общински жилища, участък с утъпкана трева, безлюдна детска площадка, където една въртележка бавно се въртеше от вятъра. Габриел се помота там само докато се увери, че не е следен. Той вдигна яката на палтото си, за да скрие ушите си, и потрепери. Пролетта все още не бе настъпила в Лондон.