Даниъл Силва - Крадецът

— Италианците знаят ли, че си тук? — попита най-накрая той.

Габриел поклати отрицателно глава.

— Ами твоята Служба?

— Не съм им казал, че ще идвам, но това не означава, че те не следят всяка моя стъпка.

— Оценявам твоята честност.

— Винаги съм честен с теб, Греъм.

— Поне когато е в унисон с твоите цели.

Алон не си направи труда да отговори. Вместо това, внимателно заслуша, когато Сиймор с напрегнатия глас на човек, който би предпочел да обсъжда други въпроси, започна да разказва краткия живот и кариера на Джеймс „Джак“ Брадшоу. Това бе позната територия за човек като Греъм, защото неговият собствен живот бе версия на този на Брадшоу. И двамата бяха продукт на умерено щастливи семейства от средната класа, и двамата бяха изпратени в скъпи, но лишени от всякаква топлота държавни училища, и двамата бяха приети в елитни университети, въпреки че Сиймор бе следвал в Кеймбридж, а Брадшоу се бе озовал в Оксфорд. Там, още като студент, той бе привлякъл вниманието на професор от Факултета по ориенталистика. Професорът всъщност бил търсач на таланти за МИ-6. Греъм Сиймор също го познаваше.

— Търсачът на таланти е бил баща ти, нали? — попита Габриел.

Сиймор кимна утвърдително.

— Той беше в залеза на кариерата си. Вече бе твърде уморен, за да бъде от голяма полза на терен, а не желаеше да има нищо общо с работа в централата. Така че го изпратиха в Оксфорд и му казаха да следи за потенциални новобранци. Един от първите студенти, които забеляза, беше Джак Брадшоу. Трудно бе да не забележиш Джак — добави бързо Греъм. — Той беше истински метеор. Но по-важното: беше привлекателен, измамник по природа и без скрупули или какъвто и да е морал.

— С други думи, Брадшоу е притежавал всички качества на един съвършен шпионин.

— Съгласно най-добрите английски традиции — добави Сиймор с крива усмивка.

И така, продължи той, Джак Брадшоу поел по същия път, по който толкова много други били тръгнали преди него — пътя, който водел от спокойните университетски сгради на Кеймбридж и Оксфорд до вратата с ограничен достъп на Секретната разузнавателна служба. Той пристигнал там през 1985 година. Студената война била към своя край и МИ-6 все още търсела причина да оправдае съществуването си, след като била разрушена отвътре от Ким Филби и другите членове на Петорката от Кеймбридж. Брадшоу прекарал две години в програмата за обучение на МИ-6 и след това отпътувал за Кайро, за да започне чиракуването си. Той станал експерт по ислямския екстремизъм и точно прогнозирал възникването на международната джихадистка терористична мрежа, ръководена от ветерани от войната в Афганистан. След това Джак заминал за Аман, където създал тесни връзки с ръководителя на ГРУ — всемогъщата Служба за разузнаване и сигурност на Йордания. Не след дълго Брадшоу бил считан за топ оперативен агент на МИ-6 в Близкия изток. Той предполагал, че ще бъде следващият началник на отдела, но длъжността била заета от негов съперник, който незабавно изпратил Брадшоу в Бейрут — един от най-опасните и неблагодарни постове в региона.

— И точно тогава — каза Сиймор — започнаха проблемите.

— Какви проблеми?

— Обичайните — отвърна Греъм. — Джак започна да пие твърде много и да работи твърде малко. Той също така си създаде доста високо мнение за себе си. Взе да вярва, че е най-умният човек във всяка стая, където влезе, и че неговите началници в Лондон са пълни некадърници. Как иначе да си обясни, че не е бил повишен, когато очевидно е бил най-квалифицираният кандидат за тази работа? След това се запозна с една жена на име Никол Девро и ситуацията се влоши още повече.

— Коя беше тя?

— Щатен фотограф на агенция „Франс Прес“. Девро познаваше Бейрут по-добре от повечето свои конкуренти, защото бе омъжена за ливанския бизнесмен Али Рашид.

— Брадшоу къде се е запознал с нея? — попита Габриел.

— На един петъчен коктейл в британското посолство — светски пеперуди, дипломати и шпиони си разменят клюки и страховити бейрутски истории на топла бира и остарели мезета.

— И са започнали любовна връзка, така ли?

— Да, и то доста пламенна. По всеобщото мнение Джак бил влюбен в нея. Естествено, започнали да се носят слухове и не след дълго те стигнали до ушите на резидента на КГБ в съветското посолство. Той успял да направи няколко снимки на Никол в спалнята на Брадшоу. И после направил своя ход.

— Вербуване?

— Това е един от начините да се каже — отвърна Сиймор. — В действителност си е било доброто старомодно изнудване.