Даниъл Силва - Крадецът

— Следващия въпрос.

— Кой е Самир?

— Фамилно име ли е?

— Работя по този въпрос.

Сиймор вдигна очи към тавана.

— Има един Самир, който държи малка бакалия зад ъгъла на моя блок. Той е ревностен член на Мюсюлманското братство, който вярва, че във Великобритания основният закон трябва да бъде Шариатът. — Той погледна към Габриел и се усмихна. — Иначе е доста симпатичен човек.

Израелското посолство се намираше от другата страна на Темза, в едно тихо кътче на квартала Кенсингтън, на един хвърлей от Хай Стрийт. Габриел се шмугна в сградата през една необозначена врата от задната страна и се спусна по стълбите в сутерена до облицованите с олово стаи, запазени за Службата. Шефа на централата го нямаше. Там беше само един млад оперативен агент на име Ной, който скочи на крака, когато бъдещият му директор прекрачи прага без предупреждение. Алон влезе в обезопасения комуникационен сектор, който на жаргона на Службата се наричаше Светая Светих, и изпрати съобщение до булевард „Цар Саул“ с искане за достъп до всички документи, свързани с ливанския бизнесмен Али Рашид. Той не си направи труда да посочи причината за своето искане. Бъдещият му ранг си имаше своите предимства.

Изминаха двадесет минути, преди файлът да се появи по сигурната връзка — достатъчно време, прецени Габриел, за да бъде одобрено изпращането му от настоящия началник на Службата. Файлът беше кратък, с обем от около хиляда думи, и бе написан в стегнатия стил, който се изискваше от анализаторите на Службата. Той съобщаваше, че Али Рашид е бил известен човек на сирийското разузнаване, че е служил като касиер на голяма сирийска мрежа в Ливан и че през 2011 г. е загинал в ливанската столица при атентат с кола бомба, чийто извършител е неизвестен. В долната част на файла фигурираше шестцифреният код на изготвилия го служител. Алон го разпозна — анализаторката някога беше топ експертът на Службата по сирийските въпроси и партията БААС. Тези дни тя бе забележителна по друга причина — беше съпруга на сегашния и в близко бъдеще бивш началник.

Като в повечето предни постове на Службата по света, в лондонската централа имаше малка спалня за кризисни моменти. Габриел познаваше добре помещението, защото бе оставал в него много пъти. Той се изтегна на неудобната кушетка и се опита да заспи, но напълно безуспешно — случаят не напускаше мислите му. Перспективен британски шпионин бе свършил зле, човек на сирийското разузнаване бе взривен на парчета с кола бомба, три откраднати картини бяха прикрити с висококачествени фалшификати, нает склад в женевската свободна безмитна зона… Алон си помисли, че възможностите са безкрайни. Нямаше смисъл да се мъчи да сглоби сега парчетата. Имаше нужда да отвори друг прозорец — прозорец към световната търговия с крадени картини — и за това се нуждаеше от помощта на изпечен крадец на творби на изкуството.

И така той лежа буден на твърдото тясно легло, борейки се със спомените си и с мислите за бъдещето си, до шест часа сутринта. След като взе душ и се преоблече, Габриел напусна посолството по тъмно и се качи на метрото до гара „Сейнт Панкрас“. Един влак на „Евростар“ заминаваше за Париж в седем и половина; той си купи купчина вестници, преди да се качи, и приключи с четенето им, когато влакът спря на гара „Север“ в Париж. Навън колона от мокри таксита чакаше под оловносиво небе. Габриел мина край тях и прекара един час в ходене по оживените улици около гарата, докато се убеди, че никой не го следи. След това се отправи към Осми арондисман 19 19 Административна единица във Франция и в повечето френскоговорещи държави. Най-големите градове — Париж, Лион и Марсилия, са разделени на общински арондисмани, съответстващи на градските райони в България. — Б.пр. и улица „Мироменил“.

В разузнаването, както и в живота, понякога е необходимо да си имаш работа с хора, чиито ръце далеч не са чисти. Най-добрият начин да хванеш терорист е да ползваш като източник друг терорист. Габриел смяташе, че същото важи и когато се опитваш да хванеш крадец. Което обяснява защо в десет без десет сутринта той седеше на маса до прозореца на една доста добра бирария на улица „Мироменил“, разгърнал броя на „Монд“, с чаша димящо кафе до лакътя му. В десет без две минути Алон забеляза един мъж с нахлупена шапка да крачи бързо по тротоара откъм Елисейския дворец. Мъжът влезе в малко магазинче, наречено „Научни антики“, точно в десет часа, включи осветлението и обърна табелката на вратата от „Затворено“ на „Отворено“. „Морис Дюран — помисли си Габриел с усмивка — е абсолютно стриктен.“ Той допи кафето си, прекоси пустата улица и спря пред входа на магазинчето. Когато натисна звънеца на домофона, той изплака като неутешимо дете. Двадесет секунди изминаха без покана да влезе. След това езичето на бравата щракна, вратата се отвори с негостоприемно изскърцване и Алон се шмугна вътре.