Даниъл Силва - Крадецът

— Специалитет на КГБ.

— И ваш също.

Алон не обърна внимание на забележката и попита какъв е бил подходът.

— Резидентът е поставил на Брадшоу просто условие — отговори Греъм. — Може да започне да работи като платен агент на КГБ, или руснаците ще дадат снимките на Никол Девро, направени при прегрешението ѝ, на съпруга ѝ.

— Предполагам, че Али Рашид нямаше да реагира мило на новината, че съпругата му има връзка с британски шпионин.

— Рашид беше опасен човек. — Сиймор замълча, после добави: — А също и човек с връзки.

— Какви връзки?

— Със сирийското разузнаване.

— Така че Брадшоу се е страхувал, че Рашид ще я убие?

— И с основание. Излишно е да казвам, че той се е съгласил да сътрудничи.

— Какво им е дал?

— Имената на персонала на МИ-6, текущи операции, вътрешна информация за британската политика в региона. С една дума, цялата ни стратегическа дейност в Близкия изток.

— Как разбрахте за това?

— Не бяхме ние — отвърна Греъм. — Американците откриха, че Брадшоу има банкова сметка в Швейцария с половин милион долара в нея. Те разкриха тази информация доста високопарно по време на една отвратителна среща в Лангли.

— Защо не беше арестуван Джак?

— Ти си вещ човек с много опит — отговори Сиймор. — Ти ми кажи.

— Защото това е щяло да предизвика скандал, който МИ-6 не е можела да си позволи в онзи момент.

Греъм докосна носа си.

— Те дори оставиха парите в швейцарската банкова сметка, защото не можаха да измислят начин да ги конфискуват, без да привлекат внимание. Това бе вероятно най-доходният златен парашут 17 17 Изгоден договор, осигуряващ значителни изгоди на ръководителите на една компания при поглъщането ѝ от друга, в случай че загубят заеманите от тях постове. „Златният парашут“ включва големи обезщетения, акции или премии, изплащани на ръководството след поглъщането на компанията. — Б.пр. в историята на МИ-6. — Сиймор бавно поклати глава. — Не беше точно нашият звезден час 18 18 Препратка към цитата: „Затова да си спомним за дълга и да го изпълним толкова самоотвержено, че и след хиляда години, ако дотогава Британската империя запази величието си, хората да могат да кажат: „Това беше техният звезден час.““ — от прочутата реч на Уинстън Чърчил, произнесена на 18.06.1940 в Камарата на общините. — Б.пр. .

— Какво стана с Брадшоу, след като напусна МИ-6?

— Той се мота в Бейрут няколко месеца, ближейки раните си, преди да се върне в Европа и да открие собствена консултантска фирма. За твое сведение — добави Греъм, — британското разузнаване никога не е имало високо мнение за „Меридиан Глоубъл Кънсълтинг Груп“.

— Знаехте ли, че Брадшоу търгува с откраднати произведения на изкуството?

— Подозирахме, че е замесен в бизнес начинания, които не са съвсем законни, но през повечето време извръщахме очи и се надявахме, че всичко ще се оправи.

— А когато научихте, че е бил убит в Италия?

— Вкопчихме се в измислицата, че е бил дипломат. Министерството на външните работи даде да се разбере обаче, че ще се отрече от него при първия намек за неприятности. — Сиймор замълча, после попита: — Пропуснах ли нещо?

— Какво се случи с Никол Девро?

— Очевидно някой е казал на мъжа ѝ за любовната афера. Тя изчезна една вечер, след като е излязла от бюрото на „Франс Прес“. Откриха трупа ѝ няколко дни по-късно в долината Бекаа.

— Рашид лично ли я е убил?

— Не — отговори Греъм. — Накарал е сирийците да го направят за него. Те първо са се позабавлявали с нея, преди да я увесят на една улична лампа и да ѝ прережат гърлото. Било е доста ужасно. Но, предполагам, това можеше да се очаква. В крайна сметка — добави той мрачно — те са сирийци.

— Чудя се дали това е съвпадение — каза Габриел.

— Кое?

— Че някой е убил Джак Брадшоу по съвсем същия начин.

Сиймор не отвърна нищо, а се загледа замислено в часовника си с вид на човек, който закъснява за среща, на която предпочита да не се яви.

— Хелън ме чака за вечеря — каза той с пълна липса на ентусиазъм. — Опасявам се, че в момента тя е на африканска вълна. Не съм сигурен, но миналата седмица май ядох козе месо.

— Ти си щастлив човек, Греъм.

— Хелън казва същото. Моят лекар не е толкова сигурен.

Сиймор остави питието си и се изправи на крака. Алон не мръдна от мястото си.

— Предполагам, че имаш още един въпрос — каза Греъм.

— Всъщност са два.

— Слушам те.

— Има ли някаква възможност да погледна досието на Брадшоу?