Даниъл Силва - Крадецът

Отвъд детската площадка черен път водеше до Клапъм Роуд. Алон зави наляво и тръгна сред блясъка от фаровете на насрещното движение към метростанция „Стокуел“. Следващият завой го отведе в тиха улица с опушени следвоенни къщи. Тази с номер 8 имаше изкривена черна ограда от ковано желязо и малка циментова площадка, чиято единствена украса бе една кофа за боклук в кралско синьо. Габриел вдигна капака, видя, че кофата е празна, и изкачи трите стъпала, водещи до входната врата. Една табелка известяваше, че искания от всякакъв характер са нежелани. Без да се съобразява с нея, той постави палеца си върху звънеца — две кратки позвънявания и по-дълго трето, точно както му бяха казали.

— Господин Бейкър — каза мъжът, който се появи на вратата. — Толкова е хубаво, че дойдохте. Аз съм Дейвис. Тук съм, за да се погрижа за вас.

Алон влезе в къщата и изчака вратата да се затвори, преди да се обърне с лице към човека, който го бе посрещнал. Той имаше мека светла коса и невинното лице на селски пастор. Името му не беше Дейвис. Той се казваше Найджъл Уитком.

— Защо са всички тези шпионски глупости? — попита Габриел. — Аз не дезертирам. Просто имам нужда да поговоря с шефа ти.

— Разузнавателната служба не одобрява използването на истински имена в тайните квартири. Дейвис е работното ми име.

— Лесно се запомня — подметна Алон.

— Сам си го избрах. Винаги съм бил привърженик на „Кинкс 13 13 Английска музикална група, оказала силно влияние върху развитието на рок музиката в средата на 60-те години, основана от Рей Дейвис, Дейв Дейвис, Пит Куайф и Мик Ейвъри. — Б.пр. “.

— Кой е Бейкър?

— Ти си Бейкър — отговори Уитком без следа от ирония.

Габриел влезе в малък хол. Той бе обзаведен с цялото очарование на летищна зала за заминаващи.

— Не можахте ли да намерите някоя тайна квартира в Мейфеър или Челси?

— Всичките в Уест Енд бяха заети. Освен това тази е по-близо до Воксхол Крос.

На Воксхол Крос се намираше централата на Секретната разузнавателна служба на Великобритания, известна също като МИ-6. Имаше време, когато службата функционираше в една мрачна сграда на Бродуей 14 14 Улица в Уестминстър, Централен Лондон. Щабквартирата на МИ-6 се е помещавала там в периода 1924–1966 г. — Б.пр. и нейният генерален директор бе известен само като Ш. Сега шпионите работеха в една от най-бляскавите забележителности на Лондон, а името на шефа им редовно се появяваше в пресата. Габриел харесваше повече стария начин. В областта на разузнаването, както и в изкуството, той бе традиционалист по природа.

— В наши дни разузнавателната ви служба позволява ли да се пие кафе в тайните квартири? — попита той.

— Не истинско кафе — отговори с усмивка Уитком. — Обаче в кухненския шкаф може да има бурканче с нескафе.

Алон сви рамене, сякаш искаше да каже, че би могло да бъде и по-зле, и го последва в тясната кухня. Тя изглеждаше така, сякаш принадлежеше на мъж, който наскоро се е разделил с жена си и се надява бързо да се помирят. Наистина имаше бурканче с нескафе и кутийка с чай „Туинингс“, която изглеждаше така, сякаш е била там, когато Едуард Хийт 15 15 Министър-председател на Великобритания от 1970 до 1974 г. — Б.пр. е бил министър-председател. Найджъл напълни с вода електрическата кана, докато Габриел търсеше чаша в шкафчетата. Имаше две: едната с логото на Олимпийските игри в Лондон, а другата с лицето на кралицата. Когато Алон избра чашата с кралицата, Уитком се усмихна.

— Никога не съм предполагал, че си почитател на Нейно Величество.

— Тя има добър вкус в областта на изкуството.

— Кралицата може да си го позволи.

Найджъл направи това изявление не като критика, а просто като установяване на факт. Той си беше такъв: предпазлив, хитър, непроницаем като бетонна стена. Уитком бе започнал своята кариера в МИ-5, където беше придобил оперативния си опит, работейки с Габриел срещу руския олигарх и търговец на оръжие Иван Харков. Скоро след това бе станал основният помощник-адютант и изпълнител на неофициални поръчения на Греъм Сиймор — заместник-генералния директор на МИ-5. Неотдавна Сиймор бе назначен за шеф на МИ-6 — ход, който изненада всички в разузнавателния бизнес, освен Алон. Сега Найджъл изпълняваше същите функции за началника си, което обясняваше неговото присъствие в тайната квартира в Стокуел. Той сипа лъжичка нескафе в чашата и се загледа в парата, която се издигаше от чучура на каната.

— Как е животът в МИ-6? — попита Габриел.