Даниъл Силва - Крадецът

Габриел слезе на долния етаж и под зоркия поглед на карабинера извади от пътната си чанта една джобна ултравиолетова лампа. Когато се насочеше към платното на стар майстор в затъмнена стая, лампата разкриваше мащабите на последната реставрация, като ретушираните участъци изглеждаха като черни петна. Обикновено при живописните платна на холандските стари майстори от този период имаше незначителни до умерени щети, което означаваше, че поправянето им, или реставрирането, както бе известно в занаята, щеше да се появи като черни точки.

Алон се върна в стаята на втория етаж на вилата, затвори вратата и спусна плътно щорите. После включи ултравиолетовата лампа и я насочи към картината. Трите холандски перачки вече не се виждаха. Цялото платно беше черно като катран.

В една фирма за доставка на химикали в промишления квартал на град Комо Габриел купи ацетон, етилов спирт, дестилирана вода, увеличителни очила, мензура и защитна маска. След това се отби в един магазин за пособия и материали за изобразително и приложно изкуство в центъра на града, откъдето взе дървени шпакли и пакет памук. Като се върна във вилата край езерото, карабинерът чакаше на входа с нови ръкавици и калцуни. Този път италианецът не повдигна въпроса за едночасово ограничение. Той видя, че Алон ще се забави.

— Няма да замърсите нищо, нали?

— Само белите си дробове — отвърна Габриел.

На горния етаж той извади платното от рамката му, подпря го на един стол и освети повърхността му с колкото се може повече светлина. След това смеси в мензурата равни количества ацетон, етилов спирт и дестилирана вода и си направи тампон, използвайки дървена шпакла и памук. Като работеше бързо, Алон отстрани новия лак и боя от малък правоъгълен участък — около пет на три сантиметра — в долния ляв ъгъл на платното. Реставраторите наричаха тази техника „отваряне на прозорец“. Обикновено това се правеше, за да се провери силата и ефикасността на разтворителя. В този случай обаче Габриел отваряше прозорец, за да отстрани повърхностните слоеве на картината и да види какво се крие отдолу. Това, което откри, бяха пищните дипли на пурпурни одежди. Очевидно под перящите на двора три холандски перачки имаше непокътната живопис — картина, която според Алон бе излязла под четката на истински стар майстор със значителен талант.

Той бързо отвори още три прозореца: един в долния десен ъгъл на платното и още два в горната част. В долния десен ъгъл разкри допълнителна тъкан — по-тъмна и не толкова ясно различима, но в горния десен ъгъл платното бе почти черно. В горния ляв ъгъл Габриел откри жълтеникаво-кафява римска арка, която изглеждаше така, сякаш е част от архитектурен фон. Четирите отворени прозорци му дадоха груба представа как са разположени фигурите върху платното. И нещо по-важно: те му подсказаха, че по всяка вероятност картината е дело на италиански художник, а не на представител на холандската или фламандската живописна школа.

Алон отвори още един, пети, прозорец на няколко сантиметра под римската арка и разкри темето на оплешивяващ мъж. Като го разшири, се показаха основата на носа и очите, гледащи право в зрителя. След това той отвори прозорец малко по-вдясно и откри бледо, озарено от светлина чело на млада жена. Като разшири и този прозорец, видя две сведени очи. После поетапно се появиха издължен нос, малки червени устни и деликатна брадичка. След още една минута работа Габриел разкри протегнатата ръка на дете. Мъж, жена, дете… той разгледа внимателно детската ръка, и по-специално начина, по който палецът и показалецът докосваха брадичката на жената. Позата му бе позната. Маниерът на рисуване — също.

Алон прекоси салона, влезе в кабинета на Джак Брадшоу, включи компютъра и отиде на уебсайта на регистъра за изгубени произведения на изкуството — най-голямата частна база данни за откраднати, изчезнали и плячкосани художествени творби. След като натисна няколко клавиша, на екрана се появи снимката на картина — същата картина, която сега бе подпряна на стола в стаята от другата страна на коридора. Под снимката имаше кратко описание:

„Светото семейство“, маслени бои върху платно, Пармиджанино (1503–1540), открадната от лабораторията за реставрация и консервация в старата болница „Санто Спирито“ в Рим, 31 юли 2004 г.

Арт отрядът търсеше изчезналата картина повече от десетилетие. И сега Габриел я бе намерил във вилата на мъртвия англичанин, скрита под копие на холандско платно от Вилем Калф. Той започна да набира номера на генерал Ферари, но спря. „Където има една — помисли си, — със сигурност ще има и други.“ Алон стана от бюрото на мъртвеца и се зае да търси.