Даниъл Силва - Крадецът

От антрето Алон премина в големия салон. Той беше елегантно обзаведен с дивани и фотьойли с копринена дамаска и бе декориран със скъпи маси, лампи и всякакъв род дрънкулки. Едната стена беше заета изцяло от големи прозорци, които гледаха към езерото, на останалите бяха закачени платна на стари италиански майстори. Повечето от тях бяха незначителни картини с религиозни сюжети или портрети, нарисувани набързо от калфи или последователи на известни художници от Венеция и Флоренция. Едната обаче беше римско архитектурно капричио 11 11 Вид пейзажна живопис, популярна през XVII–XVIII век. В картините се изобразяват архитектурни фантазии, предимно измислени останки от древни сгради. — Б.пр. , което несъмнено бе дело на Джовани Паоло Панини. Габриел близна върха на облечения си в ръкавица пръст и потърка повърхността. Творбата на Панини, подобно на другите изложени в салона картини, имаше крайна нужда от добро почистване.

Той избърса изцапания си от повърхността на платното пръст в крачола на дънките си и се приближи до едно старинно писалище. Върху него имаше две снимки в сребърни рамки на Джак Брадшоу от по-щастливи времена. На първата той стоеше пред Голямата пирамида в Гиза с момчешки перчем, който падаше пред лицето му, изразяващо надежда и обещание. На втората на заден план се виждаше древният град Петра в Йордания. Габриел предположи, че е била направена, когато Брадшоу е работил в британското посолство в Аман. На нея той изглеждаше по-възрастен, по-суров, може би по-мъдър. В Близкия изток ставаше така. Той превръщаше надеждата в отчаяние, идеалистите — в макиавелисти.

Алон отвори чекмеджето на писалището, не намери нищо интересно, след това прегледа регистъра за пропуснати обаждания на телефона. Един номер — 6215 845, се появяваше седем пъти: пет пъти преди смъртта на Брадшоу и два пъти след това. Габриел вдигна слушалката, натисна бутона за автоматично набиране и след няколко секунди чу далечния сигнал на отсрещния телефон. След няколко позвънявания прозвуча серия от кликвания и потраквания, показващи, че лицето в другия край на линията вдигна слушалката и набързо затвори. Алон отново набра номера — със същия резултат. Но когато пробва за трети път, прозвуча мъжки глас, който каза на италиански:

— Отец Марко е на телефона. С какво мога да ви помогна?

Габриел внимателно върна слушалката на мястото ѝ, без да отговори. В съседство с телефона имаше кубче с листчета за съобщения. Той откъсна най-горното, записа телефонния номер на следващото и пъхна и двете листчета в джоба на палтото си. След това се отправи към горния етаж.

Картини висяха от двете страни на широкия централен коридор и покриваха стените на две иначе празни стаи. Брадшоу бе използвал третата стая за хранилище. Няколко десетки картини — някои в рамки, други, опънати на подрамници — бяха облегнати на стените като сгъваеми столове след приключил банкет. Повечето бяха с италиански произход, но имаше и няколко творби на немски, фламандски и холандски художници. Една от тях — жанрова живопис, изобразяваща перящи на двора холандски селянки, — вероятно от имитатор на Вилем Калф, изглеждаше като току-що реставрирана. Габриел се запита защо Брадшоу е решил да бъде почистена тази картина, докато други от колекцията му — някои по-ценни, чезнеха под слоя пожълтял лак, и защо, след като е направил това, я бе оставил облегната на стената в хранилището.

Спалнята и кабинетът на Джак се намираха срещу големия салон. Алон бързо ги претърси с акуратността на човек, който знае как да крие неща. В спалнята, скрит под купчина екстравагантни пъстри ризи, той откри намачкан кафяв плик, пълен с няколко хиляди евро, който някак си бе убягнал от вниманието на хората на генерал Ферари. В кабинета намери папки, натъпкани с търговски книжа, заедно с впечатляваща колекция от монографии и каталози. Откри също така документация, показваща, че „Меридиан Глоубъл Кънсълтинг“ е наела склад в женевската свободна безмитна зона. Зачуди се дали и документите бяха убягнали от вниманието на хората на генерала.

Габриел мушна документите за безмитната зона в джоба на палтото си и тръгна по коридора към стаята, която Брадшоу бе използвал за хранилище. Трите холандски перачки все още се трудеха в своя калдъръмен двор, в пълно неведение за неговото присъствие. Той клекна пред платното и огледа внимателно стила на рисуване. Това съвсем очевидно бе работа на имитатор, защото в рисунъка липсваше каквато и да е увереност или спонтанност. Всъщност, според компетентното мнение на Алон, качеството бе като на детска картинка за оцветяване, сякаш художникът бе гледал в оригинала, докато е работил. Вероятно наистина е било така.