Даниъл Силва - Крадецът

— Няма да им навреди, ако сръбнеш само една глътка — каза той.

— Майка ми не е близвала вино, когато е била бременна с мен.

— И виж каква си станала.

— Прекрасна във всяко отношение.

Тя се усмихна и след това постави платото с брускетите пред него. Той си избра две — едната с нарязани маслини, а другата с бял боб и розмарин — и си наля бардолино. Киара обели една глава лук и с няколко бързи движения с ножа я превърна в купчинка перфектни бели кубчета.

— По-добре внимавай — каза Габриел, докато я наблюдаваше, — или ще заприличаш на генерала.

— Не ми внушавай такива неща.

— Какво трябваше да му кажа, Киара?

— Можеше да му кажеш истината.

— Коя версия на истината?

— Имаш една година, преди да положиш клетвата си, скъпи. След това ще бъдеш на пълно разположение на министър-председателя и сигурността на държавата ще бъде твоя отговорност. Животът ти ще бъде едно дълго заседание, прекъсвано от време на време от кризисни ситуации.

— Именно затова няколко пъти отказвах този пост, преди накрая да приема.

— Но сега той е твой. И това е последната ти възможност да си вземеш малко напълно заслужена почивка, преди да се върнем в Израел.

— Опитах се да обясня това на генерала, без да навлизам във всички гадни подробности. Точно тогава той заплаши, че ще остави Джулиан да гние в някой италиански затвор.

— Той е нямал нищо срещу Джулиан. Блъфирал е.

— Може и да е така — отстъпи Габриел. — Но какво щеше да стане, ако някой предприемчив британски репортер реши да се порови в живота на Джулиан? И какво щеше да стане, ако същият предприемчив репортер някак си открие, че той е сътрудник на Службата? Никога не бих си простил, ако допусна Джулиан да бъде очернен. Той винаги е бил насреща, когато съм имал нужда от него.

— Спомняш ли си онзи път, когато го помоли да се грижи за котката на онази руска дезертьорка?

— Как бих могъл да го забравя? Дотогава изобщо не знаех, че Джулиан е алергичен към котки. Той имаше обрив цял месец.

Киара се усмихна. Тя изсипа лука в тиган със зехтин и масло, бързо наряза един морков и добави и него.

— Какво приготвяш?

— Това е тукашно ястие с месо, наречено каландрака 9 9 Телешка яхния с картофи (ит.). — Б.пр. .

— Къде се научи да го готвиш?

Киара погледна към тавана, сякаш искаше да каже, че тези знания са във въздуха и водата на Италия. Това не беше далеч от истината.

— Какво мога да направя, за да помогна? — попита Габриел.

— Можеш да спреш да се навърташ около мен.

Алон занесе платото с брускетите и виното в малкия хол. Преди да седне на дивана, той измъкна пистолета от колана на кръста си и го постави внимателно на масичката за кафе върху купчина лъскави списания, посветени на бременността и раждането. Пистолетът беше деветмилиметрова „Берета“ и дръжката му от орехово дърво бе изцапана с боя: петно от творба на Тициан, мъничко от картина на Белини, по капка от тези на Рафаело и Тинторето. Скоро той вече нямаше да носи оръжие; другите щяха да носят оръжие заради него. Запита се как ли щеше да се чувства да се движи невъоръжен сред хората. Помисли си, че ще бъде, като да излезе от дома си, без да си е обул панталони. Някои мъже носеха вратовръзки, когато отиваха на работа. Габриел Алон носеше пистолет.

— Все още не разбирам защо генералът иска именно ти да откриеш кой е убил Джак Брадшоу — подвикна Киара от кухнята.

— Той смята, че те са търсели нещо — отговори Габриел, прелиствайки едно от списанията. — Иска аз да го намеря преди тях.

— Какво са търсели?

— Ферари не навлезе в подробности, но подозирам, че знае повече, отколкото казва.

— Обикновено така прави.

Киара сложи в тигана оваляните в брашно късчета телешко и скоро апартаментът се изпълни с аромата на запържено месо. След това тя добави няколко супени лъжици доматен сос, бяло вино и зелени подправки, които измери с шепата си. Алон наблюдаваше движещите се светлини на една лодка, която се носеше бавно по черните води на канала.

След това внимателно каза на Киара, че планира да замине за езерото Комо още на сутринта.

— Кога ще се върнеш? — попита тя.

— Зависи.

— От какво?

— От това какво ще намеря във вилата на Джак Брадшоу.

Киара режеше картофи върху дървената дъска. В резултат на това изявлението ѝ, че възнамерява да го придружи, едва се чу на фона на тракането на ножа. Габриел се извърна от прозореца и укорително я изгледа.

— Какво не е наред? — попита тя след малко.