Даниъл Силва - Крадецът

В такива моменти Габриел се радваше, че се е родил в семейство на художници, а не на бизнесмени. Защото през следващите четири часа той бе принуден да изтърпи скучните дискусии за доверието на европейските потребители, маржовете на печалбата преди данъчно облагане, стандартизираната стойност, съотношението дълг-приходи, еврооблигациите, евродоларовите облигации и инвестиции в европейски акции. Той беше благодарен за обедната почивка, която прекара да слуша Джихан и Дина, които обядваха на централния площад под зоркия поглед на Одед и Ели Лавон.

Следобедната сесия на конференцията започна в два часа и веднага темата бе изместена от Мартин Ландсман, който изнесе пламенна реч за глобалното затопляне и изкопаемите горива, което предизвика много неодобрителни погледи и поклащане на глави сред представителите на „Мерск“. В четири часа набързо изготвеният заключителен доклад с политически препоръки бе гласуван и приет с пълно единодушие, както и второто предложение за нова среща в Лондон през следващата година. После Виктор Орлов излезе пред пресата в Двора с фонтаните и обяви конференцията за огромен успех. Сам в тайната квартира, Габриел се въздържа да даде преценка.

След това делегатите се върнаха в хотел „Дорчестър“ за кратка почивка. Ал Сидики проведе два телефонни разговора от стаята си — единия с жена си, а другия с Джихан. После се качи на автобуса за вечерята в Турбинната зала на „Тейт Модерн“. Той беше седнал между двама швейцарски банкери, които прекараха по-голямата част от вечерта да се оплакват от новите европейски банкови регулации, които застрашаваха техния бизнес модел. Ал Сидики обвини за това американците. След това той каза под носа си нещо за евреите, което накара швейцарските банкери да се изкискат.

— Слушайте, Уалид — каза един от банкерите, — наистина трябва да дойдете да ни видите следващия път, когато сте в Цюрих. Сигурен съм, че можем да бъдем полезни за вас и вашите клиенти.

Швейцарските банкери заявиха, че ще стават рано, и си тръгнаха, преди да бъде сервиран десертът. Ал Сидики побъбри няколко минути с един човек от „Лойдс“ за риска да се прави бизнес с руснаците и после самият той си взе довиждане. Тази нощ Ал Сидики спа добре, както и Габриел, и на следващата сутрин се събудиха едновременно от новината, че сирийските правителствени сили са удържали важна победа срещу бунтовниците в град Хомс. Ал Сидики се изкъпа и закуси с удоволствие; Алон взе набързо един душ и изгълта чаша двойно нескафе. После отиде до Бейсуотър Роуд и се настани на пасажерската седалка на чакащия автомобил „Воксхол Астра“. Зад волана, облечен в синята униформа на служител от летищната служба за сигурност, седеше Найджъл Уитком. Той се вля в сутрешния трафик и те се отправиха към „Хийтроу“.

В осем часа и тридесет и две минути, когато Уалид ал Сидики излезе от парадния вход на хотел „Дорчестър“, обграден от двете страни с по един телохранител, навън валеше слаб дъжд. Лимузината му, предоставена от МИ-6, чакаше на алеята за коли заедно с шофьора ѝ от МИ-6, който стоеше до отворения багажник със скръстени зад гърба ръце, поклащайки се леко напред-назад.

— Господин Сидики — извика той, като умишлено пропусна определителния член от името на своя клиент. — Позволете да ви помогна, господа.

И той направи точно това, като постави чантите в багажника и настани техните собственици в колата: единия бодигард на предната пасажерска седалка, другия на задната зад шофьора, а „господин Сидики“ до него. В осем часа и тридесет и четири минути колата зави по Парк Лейн. „Обектът потегли — гласеше съобщението, което се появи в комуникационната мрежа на МИ-6. — Снимки при поискване.“

Самолетът му — полет номер 700 на „Бритиш Еъруейс“ за Виена, потегляше от Терминал 3. Шофьорът извади чантите от багажника, пожела на клиента си приятно пътуване и в замяна получи единствено безучастен поглед. Тъй като сирийският банкер летеше в първа класа, чекирането отне само десет минути. Девойката на гишето огради номера на изхода на бордната му карта и го насочи към съответната зона за сигурност.

— Точно там — каза тя. — Вие сте късметлия, господин Ал Сидики. Тази сутрин линиите не са твърде натоварени.

Беше невъзможно да се каже дали Уалид ал Сидики считаше, че му е провървяло, защото изразът на лицето му, докато пресичаше блестящата от неоновите лампи и електронните табла с разписанието на полетите зала, бе на човек, когото занимават по-важни неща. Следван от телохранителите си, той представи паспорта и бордната си карта на граничния полицай за една последна проверка и след това се присъедини към най-късата от трите опашки. Пътник с опит, Ал Сидики съблече спокойно връхната си дреха и извади електронните устройства и шишета с течности от куфарчето си и ръчния багаж. Бос и по риза, той гледаше как транспортната лента засмука неговите вещи в търбуха на скенера. След това, когато бе поканен, Уалид влезе в проходния металдетектор и уморено вдигна ръце, сякаш се предаваше след продължителна обсада.