Даниъл Силва - Крадецът

— Нито пък аз ще ви третирам като такава. Вие ще ми помагате да управлявам инвестиционните портфейли на моите клиенти. — Той се взря в нея за миг, сякаш се опитваше да прочете мислите ѝ. — Това представлява ли интерес за вас?

— Кой ще бъде акаунт мениджърът?

— Някой нов човек.

Тя сведе поглед и отговори сякаш на ръцете си:

— Много съм поласкана, че ми предлагате такъв пост, господин Ал Сидики.

— Не изглеждате много ентусиазирана от идеята. Всъщност, Джихан, вие като че ли по-скоро се чувствате неловко.

— Ни най-малко — каза тя. — Просто се чудех защо искате някой като мен за такъв важен пост.

— А защо да не сте вие?

— Аз нямам опит в управлението на активи.

— Вие притежавате нещо много по-ценно от опита.

— Какво е то, господин Ал Сидики?

— Лоялност и честност — двете качества, които ценя най-много у един служител. Имам нужда от някого, на когото мога да се доверя. — Той събра дългите си тънки пръсти и ги опря до върха на носа си. — Мога да ви вярвам, нали, Джихан?

— Разбира се, господин Ал Сидики.

— Това означава ли, че проявявате интерес?

— Много голям — отвърна тя, — но бих искала да ми дадете един-два дни да помисля за това.

— Страхувам се, че не може да чакам толкова дълго за отговор.

— Колко време имам?

— Бих казал, че разполагате с около десет секунди. — Той отново се усмихна. Изглеждаше така, сякаш бе разучавал това изражение, упражнявайки се пред огледалото.

— И ако приема? — попита младата жена.

— Ще трябва да ви направя пълна проверка, преди да преминем към следващия етап. — Ал Сидики замълча за момент. — Това няма да е проблем за вас, нали?

— Предполагах, че сте ме проверили, преди да ме наемете.

— Направих го.

— Тогава защо трябва да има друга проверка?

— Защото тази ще бъде различна.

Думите му прозвучаха като заплаха. А може би наистина бяха такава.

В хола на тайната квартира край Атерзее Габриел неволно бе заел същата поза като Уалид ал Сидики: притиснал събраните си пръсти към върха на носа си, вперил поглед право напред. Той не се взираше в Джихан Наваз, а в компютъра, от който се чуваше нейният глас. Ели Лавон седеше до него и дъвчеше нещо от вътрешната страна на бузата си. До Лавон пък седеше Яков Росман, който владееше най-добре арабски език от всички в екипа. Както обикновено, Яков изглеждаше така, сякаш замисляше акт на насилие.

— Може да е съвпадение — каза неубедено Ели.

— Възможно е — съгласи се Алон, — или може господин Ал Сидики да не харесва приятелствата, които поддържа Джихан.

— Да си има приятелка не е в разрез с правилата.

— Освен ако приятелката не работи за разузнавателната служба на Израел. Тогава подозирам, че това е проблем за него.

— Защо би допуснал, че Дина е израелка?

— Уалид е сириец, Ели. Той автоматично допуска най-лошото.

От компютъра се чу, че Джихан напусна кабинета на Ал Сидики и се върна на бюрото си. Габриел плъзна показалеца на индикаторната лента за възпроизвеждане на 05:09 часа и кликна върху иконката за пускане.

— Смятате ли, че сте почтен човек?

— Да, и то много.

— И никога не бихте нарушили конфиденциалната информация за нашите клиенти?

— Не, разбира се.

— И не бихте обсъждали нашите дела с никого извън банката?

— Никога.

— А с член на вашето семейство?

— Не.

— Дори не и с приятел?

Габриел кликна върху иконата за спиране и погледна Лавон.

— Да си признаем, това не звучи обнадеждаващо — каза Ели.

— А какво ще кажеш за това?

Алон кликна върху иконката за пускане.

— По какъв начин сте лоялна към себе си?

— Старая се да живея според определени принципи.

— Например?

— Никога не бих се опитала умишлено да навредя на някого.

— Дори и той да ви нарани?

— Да — отвърна Джихан. — Дори и той да ме нарани.

— А как ще постъпите, ако заподозрете, че някой е извършил нещо нередно? Тогава ще се опитате ли да го нараните?

Габриел кликна върху иконката за спиране.

— Ако я подозира в нелоялност — каза Ели, — защо ѝ предлага повишение? Защо не ѝ покаже вратата?

— Дръж приятелите си близо, а враговете — още по-близо.

— Шамрон ли е казал това?

— Би могъл да го каже.

— Ти какво мислиш?

— Ал Сидики не може да я уволни, защото го е страх, че тя знае твърде много. Така че използва повишението като извинение, за да я проучи отново из основи.

— Той не се нуждае от извинение. Единственото, което трябва да направи, е да проведе няколко телефонни разговора с приятелите си в Мухабарат.