Даниъл Силва - Крадецът

Проблемът, каза тя, били нотариално заверените писма за регистрацията на компания, наречена „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ от Люксембург.

— Какво за тях? — попита Ал Сидики.

— Те са изчезнали.

— Какви ги говорите?

— Преди малко получих телефонно обаждане от Денис Кейхил от банка „Трейд Уиндс“ в Джорджтаун.

— Името ми е познато.

— Господин Кейхил каза, че не може да намери документите за регистрацията на фирмата.

— Случайно знам, че моят представител му е дал лично тези писма.

— Господин Кейхил не оспорва това.

— Тогава какъв е проблемът?

— Останах с впечатлението, че са били нарязани по погрешка — отвърна Джихан. — Той би искал да изпратим нов комплект.

— В какъв срок?

— Веднага.

— Защо е това бързане?

— Очевидно има нещо общо с американците. Той не навлезе в подробности.

Ал Сидики измърмори под носа си една стара сирийска ругатня за магаретата и далечните им роднини. Джихан се усмихна. Майка ѝ бе използвала същия израз в редките случаи, когато излизаше от кожата си.

— Мисля, че имам копия от тези документи в компютъра в кабинета ми — каза той след малко. — Всъщност сигурен съм в това.

— Какво искате да направя, господин Ал Сидики?

— Искам да ги изпратите на онзи идиот от банка „Трейд Уиндс“, разбира се.

— Ще бъде ли добре да ви се обадя отново по моя мобилен телефон? Може би така ще е по-лесно.

— Побързайте, Джихан. Трябва да се качвам на самолета.

„Да — помисли си тя, като затвори телефона. — Да го направим бързо.“

Младата жена отвори най-горното чекмедже на бюрото си и извади две неща: черна кожена папка и външен хард диск, също черен, с размери 7,5 на 12,5 см. Хард дискът бе пъхнат под папката, така че да не се вижда от монтираните на тавана охранителни камери. Джихан притисна двата предмета към гърдите си, стана от стола и тръгна по късия коридор към кабинета на Ал Сидики, като пътьом набра телефонния му номер. Той ѝ отговори в момента, в който тя се озова пред вратата.

— Готова съм — каза младата жена.

— Кодът е осем, седем, девет, четири, едно, две. Разбрахте ли?

— Да, господин Ал Сидики. Един момент, моля.

Използвайки същата ръка, с която държеше телефона, тя бързо набра правилните шест цифри и натисна бутона „Въведи“. Бравата се отключи с щракване, което се чу в другия край на линията.

— Влезте в кабинета! — каза Ал Сидики.

Джихан отвори вратата. Посрещна я среднощен мрак. Тя не направи нищо, за да го разсее.

— Вътре съм — каза младата жена.

— Включете компютъра!

Тя седна на тапицирания му с кожа директорски стол. Той бе топъл, сякаш Ал Сидики току-що бе станал от него. Тъмният монитор бе отляво, клавиатурата — на няколко сантиметра пред него, компютърът — на пода под бюрото. Джихан се наведе и безупречно извърши същата маневра, която бе упражнявала толкова много пъти в къщата край Атерзее — маневрата, която бе тренирала на тъмно, докато безименният немец крещеше, че господин Ал Сидики идва да я убие. Но той не идваше да я убие, Ал Сидики бе в другия край на телефонната линия и спокойно ѝ казваше какво да направи.

— Готова ли сте? — попита той.

— Не още, господин Ал Сидики.

Последва кратко мълчание.

— А сега, Джихан?

— Да, господин Ал Сидики.

— Виждате ли прозореца за вход?

Тя отговори утвърдително.

— Ще ви дам друг шестцифрен код. Готова ли сте?

— Готова съм — потвърди Джихан.

Банкерът изрецитира шест числа. Те ѝ дадоха достъп до главното меню на скрития свят на господин Ал Сидики. Когато заговори отново, тя успя да се овладее и гласът ѝ прозвуча спокойно, почти отегчено.

— Получи се — каза младата жена.

— Виждате ли папката с основните ми документи?

— Да, така мисля.

— Кликнете върху нея, моля.

Тя го направи. Компютърът попита за друга парола.

— Тя е същата като предишната — каза той.

— Опасявам се, че я забравих, господин Ал Сидики. Той повтори шестте числа. Когато ги набра, папката се отвори. Джихан видя имената на десетки компании: инвестиционни, холдингови, за развитие на пазара на недвижими имоти, за внос и износ. Някои от имената ѝ бяха известни, защото тя сляпо бе обработвала трансакции, свързани с тях. Повечето обаче бяха непознати за нея.

— Въведете „Ел Икс Ар Инвестмънтс“ в полето за търсене, моля.

Джихан го направи. Появиха се десет папки.

— Отворете папка „Регистрация“.

Тя се опита.

— Иска ми друга парола.

— Опитайте същата.