Даниъл Силва - Крадецът

Но парите не бяха единствената грижа на Габриел. И така, докато хакерите разширяваха своето търсене към офшорния банков център Хонконг, той тръгна по коридора към празната си бърлога, за да прегледа последната партида от доклади на наблюдаващите агенти в Линц. В Горна Австрия беше късен предобед, Джихан седеше на бюрото си, Уалид ал Сидики пишеше бързо на настолния си компютър. Габриел знаеше това, защото на летище „Хийтроу“ не само бе заснел страниците на тайния тефтер на Ал Сидики. Той също така бе компрометирал мобилния телефон на банкера. Също като апарата на Джихан, сега той действаше като двадесет и четири часов аудио предавател. В допълнение, хората от екипа имаха възможност да четат електронната поща и есемесите на Ал Сидики и да правят снимки и видеозаписи с камерата на телефона, когато си поискат. Уалид ал Сидики, частен банкер на управляващата сирийска фамилия, сега принадлежеше на Службата. Тя го притежаваше.

Когато се върна в работното помещение на хакерите, Алон донесе старата си дървена черна дъска. На кибер шпионите тя им се видя любопитна вещ; в действителност повечето от тях никога преди не бяха виждали такова приспособление. Габриел написа на нея едно число: 2,9 милиарда щатски долара — общата стойност на откритите и изолирани до този момент сметки. А когато хакерите приключиха работата си в Хонконг, той промени числото на 3,6 милиарда долара. След Дубай числото нарасна на 4,7 милиарда, след Аман и Бейрут — на 5,4. Лихтенщайн и Франция добавиха още 800 000 щатски долара и съвсем естествено приносът на швейцарските банки бяха невероятните 2 милиарда, с което общият сбор стана 8,2 милиарда щатски долара. Лондонските банки държаха още 600 милиона британски лири. Съгласно нарежданията на Габриел хакерите изградиха тайни вратички за достъп и невидими обиколни маршрути, в случай че Греъм Сиймор се отметне от тяхното споразумение за замразяване на парите, което бе малко вероятно.

Дотогава изтекоха още трийсет часа, трийсет часа, през които Алон и хакерите не бяха спали, нито консумирали нещо друго, освен кафе. В Горна Австрия беше късен следобед, Джихан се готвеше да си тръгва, Уалид ал Сидики отново тракаше по клавиатурата на своя настолен компютър. С насълзени от умора очи Габриел инструктира хакерите да създадат церемониален бутон, който при натискане да направи така, че над 8 милиарда щатски долара да изчезнат за един миг. След това той пое нагоре към шефския кабинет. Лампичката над вратата светеше в зелено. Узи Навот четеше някаква папка на бюрото си.

— Колко са? — попита той, като вдигна поглед.

Алон му каза цифрата.

— Ако бяха под 8 милиарда — каза саркастично Навот, — щях да съм готов сам да го разреша. Но при тези обстоятелства бих искал да поговоря на четири очи с премиера, преди някой да докосне този бутон.

— Съгласен съм.

— Тогава може би ти си този, който трябва да поговори с министър-председателя. В крайна сметка — добави Навот — може би е време вие двамата да се опознаете по-добре.

— Ще има достатъчно време за това по-късно, Узи.

Навот затвори папката и се загледа към морето през ламелите на венецианските щори.

— Е, как ще процедираме? — попита той след малко. — Първо, вземаме парите, после — девойката, така ли?

— Всъщност — отвърна Габриел — възнамерявам да ги накарам да изчезнат в един и същи момент.

— Тя готова ли е?

— В готовност е от известно време.

— Мистериозно изчезване, а? Така ли възнамеряваш да действаш?

Алон кимна утвърдително.

— Без багаж, без билетни резервации, нищо, което да подсказва, че е планирала пътуване. Ние ще я закараме с кола до Германия и след това ще я доведем в Израел от Мюнхен.

— Кой ще се нагърби с незавидната задача да ѝ каже, че е работила за нас?

— Надявах се аз да го направя.

— Но?

— Опасявам се, че добрата приятелка на Джихан — Ингрид Рот — ще трябва да го направи вместо мен.

— Тази вечер ли искаш да вземеш парите?

Габриел кимна утвърдително.

— Тогава най-добре да проведа въпросния разговор с министър-председателя.

— Предполагам, че трябва.

Навот бавно поклати глава.

— Осем милиарда долара — каза той след малко. — Това са много пари.

— Сигурен съм, че има и още някъде по света.

— Осем милиарда са достатъчно много. Кой знае? — добави Навот. — Може дори да са достатъчни, за да се откупи картината на Караваджо.

Алон не отговори нищо.

— И така, кой ще натисне бутона? — попита Навот.

— Това е работа на шефа, Узи.