Даниъл Силва - Крадецът

— Защото, като видях кой се обажда, не исках да отговоря.

— Страх ли ви беше?

— Къде ще ме отведете?

Габриел кликна върху иконката за пускане.

— Добре съм, господин Ал Сидики. С какво мога да ви помогна?

— Искам да обсъдя нещо важно с вас.

— Разбира се, господин Ал Сидики.

— Бих ли могъл да се отбия във вашия апартамент?

— Късно е.

— Давам си сметка за това.

— Съжалявам, но моментът наистина не е подходящ. Не може ли да почака до понеделник?

Алон кликна върху бутона „Пауза“.

— Искам да ви поздравя за вашата вещина в занаята. Доста лесно успяхте да се отървете от него.

— Вещина в занаята?

— Това е термин от областта на разузнаването.

— Не знаех, че това е разузнавателна операция. И не беше вещина в занаята — добави тя. — Една сунитска девойка от Хама никога не би позволила на женен мъж да дойде в апартамента ѝ без придружител, дори този женен мъж по една случайност да е неин работодател.

Габриел се усмихна и кликна върху бутона за пускане.

— Боя се, че не мога да чакам до понеделник. Трябва да пътувате вместо мен в понеделник.

— За къде?

— За Женева.

Кликване върху бутона „Стоп“.

— Досега искал ли е да пътувате някъде вместо него?

— Никога.

— Знаете ли какво ще има в Женева в понеделник?

— Всички по света го знаят — отговори Джихан. — Америка, Русия и европейските страни ще се опитат да посредничат за постигане на мирно споразумение между режима и сирийските бунтовници.

— Важно събитие, нали?

— Това ще бъде разговор между глухи.

Още една усмивка.

Кликване върху бутона „Старт“.

— Защо ще ходя в Женева, господин Ал Сидики?

— Искам да вземете едни документи, предназначени за мен. Ще бъдете там само за час-два. Бих го направил лично, но този ден трябва да бъда в Париж.

Кликване върху бутона „Стоп“.

— За сведение — каза Габриел, — господин Ал Сидики не си е купил самолетен билет за полет до Париж в понеделник.

— Той винаги го прави в последния момент.

— А защо документите трябва да се вземат на ръка? — попита Алон. — Защо не ги изпратят по куриер като експресна пратка? Защо не ги изпратят по електронната поща?

— Не е необичайно поверителни финансови документи да бъдат доставени на ръка.

— Особено когато те се дават на човек като Уалид ал Сидики.

Кликване върху бутона „Старт.“

— Какво точно искате да направя?

— Задачата е доста проста наистина. Трябва само да се срещнете с един клиент в хотел „Метропол“. Той ще ви даде пакет с документи и вие ще донесете тези документи в Линц.

— Как се казва клиентът?

— Кемел ал Фарук.

Кликване върху бутона „Стоп“.

— Кой е той? — попита Джихан.

Габриел се усмихна.

— Кемел ал Фарук държи ключовете на царството — каза той. — Кемел ал Фарук е причината, поради която трябва да отидете до Женева.

Те излязоха на терасата и седнаха под сянката на чадъра. Една моторница премина, порейки водите на езерото, след това изчезна в далечината и те отново останаха сами. Можеше да им се стори, че са последните двама души на света, ако не беше гласът на Уалид ал Сидики, който се носеше от лаптопа в хола.

— Виждам, че сте се сдобили с друга лодка — каза Джихан, като кимна към малката яхта.

— Всъщност моите колеги ми я осигуриха.

— Защо?

— Защото ги влудявам.

— За какво?

— Заради вас, Джихан. Исках да се уверя, че правим всичко възможно, за да ви опазим невредима.

За момент тя остана мълчалива.

— Тук плаването трябва да е много по-различно, отколкото в Балтийско море. — Джихан го погледна и се усмихна. — Там сте се занимавали с плаване, нали? В Балтийско море?

Той бавно кимна.

— Никога не съм го харесвала — каза тя.

— Балтийско море ли?

— Плаването. Не ми харесва усещането, че нямам контрол над нещата.

— Мога да отида навсякъде с тази малка платноходка.

— Тогава трябва да сте добър в контролирането на нещата.

Габриел не отговори нищо.

— Защо? — попита Джихан след малко. — Защо е толкова важно да получим тези документи от Кемел ал Фарук?

— Заради връзките му с управляващата фамилия — отвърна Алон. — Кемел ал Фарук е заместник-министър на външните работи на Сирия. Фактически той ще седне на масата за преговори, когато се открие заседанието в понеделник следобед. Обаче титлата му не дава вярна представа за мащабите на неговото влияние. Сирийският управник никога не предприема стъпка, била тя политическа или финансова, без първо да се консултира с Кемел. Ние предполагаме, че там има повече пари — добави Габриел. — Много повече. Предполагаме, че документите на Кемел може да ни покажат пътя.