Даниъл Силва - Крадецът

— Няма да е честно.

— Защо?

— Защото това е твоя операция от началото до края.

— Какво ще кажеш за компромисен кандидат? — попита Габриел.

— Кого имаш предвид?

— Водещия експерт в страната по сирийските въпроси и партията БААС.

— Това може да ѝ хареса. — Навот отново погледна през прозореца. — Иска ми се ти да си този, който ще каже на Джихан, че работи за нас.

— И на мен също, Узи, обаче няма време.

— А какво ще стане, ако тя не се качи на самолета?

— Ще се качи.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото тя няма друг избор.

— Бих искал да качим на самолета и Уалид ал Сидики — каза Навот. — За предпочитане — в дървен сандък.

— Нещо ми подсказва, че от „Ивъл Инкорпорейтид“ ще се погрижат за Уалид вместо нас, когато открият, че липсват 8 милиарда долара от парите им.

— Според теб колко му остава да живее?

Алон погледна часовника си.

Не отне много време сред сплотеното израелско братство на Службата за сигурност и отбрана да се разпространи слухът, че някакво събитие от голям мащаб предстои да се случи. Непосветените можеха само да гадаят какво ще е то. Посветените можеха само да клатят глава в почуда. Според тях това бе постижение от шамроновска величина, може би от мащаба на най-доброто в кариерата му. Със сигурност беше време да се сложи край на мъките на клетия Узи Навот и да се извърши промяната на булевард „Цар Саул“, която всички знаеха, че наближава.

Дори и да му беше известно какво се говори, Навот не го показа с нищо по време на срещата си с премиера. Той беше енергичен, авторитетен и трезвомислещ относно последиците, които може да има от безследното изчезване на 8 милиарда щатски долара. Узи каза, че това е смел ход, който със сигурност ще предизвика отмъщение, ако някога стане известно кой стои зад операцията. Той препоръча на премиера да постави в повишена бойна готовност Северното командване на ЦАХАЛ 68 68 Израелските отбранителни сили. — Б.пр. и да затегне сигурността на всички израелски посолства по света, особено на тези в градовете, където „Хизбула“ и сирийското разузнаване бяха най-активни. Премиерът прие и двете стъпки. Той също така нареди да се засили сигурността на всички основни израелски компютърни и комуникационни мрежи. След това с едно леко кимване даде окончателното си одобрение.

— Искате ли вие да натиснете бутона? — попита Навот.

— Това е доста изкушаващо — отговори министър-председателят с усмивка, — но може би не е разумно.

Когато Узи се върна на булевард „Цар Саул“, Габриел бе дал последните си инструкции на екипа. Намерението му бе да вземе авоарите в 21:00 ч. линцко време, или 22:00 ч. в Тел Авив. Щом парите пристигнеха в крайната си дестинация — процес, който се очакваше да отнеме само пет минути, — той щеше да изпрати бързо съобщение на Дина и Кристофър Келър с инструкцията да вземат Джихан. От Интендантството и транспортната служба щяха дискретно да оправят бъркотията.

В 21:00 ч. телавивско време нямаше какво друго да се прави, освен да се чака. Габриел прекара този последен час заключен в стая 414В, като слушаше хакерите да обясняват за двайсети път как 8 милиарда щатски долара щяха да се прехвърлят от десетки сметки по целия свят в една сметка в израелската Дискаунт Банк ООД, без да оставят нещо повече от облаче цифров дим. И за двайсети път той се престори, че разбира какво му казват, докато през цялото време се чудеше как наистина е възможно такова нещо. Алон не разбираше езика, който говореха хакерите, нито изпитваше особено желание да го разбере. Радваше се само, че те бяха на негова страна.

Работата, която се вършеше в стая 414В, бе толкова деликатна, че дори директорът на Службата не знаеше цифровия код, с който се отваряше вратата. В резултат на това Узи Навот трябваше да почука, за да получи достъп. Придружен от Бела и Киара, той влезе в стаята в 21:50 ч. телавивско време и получи същия инструктаж, който Габриел бе получил няколко минути по-рано. За разлика от Алон, който се считаше за човек от XVI в., Навот действително знаеше как функционират компютрите и интернет. Той зададе няколко проницателни въпроса, поиска окончателни гаранции по отношение на възможността за опровержение, а след това официално издаде заповедта за изземване на активите.

Бела седна пред определения компютър и зачака командата на Габриел да натисне бутона. В Тел Авив беше 21:55 часът, а в Линц — 20:55 часът. Джихан Наваз беше сама в апартамента си и си тананикаше, за да скрие страха си. Две минути по-късно, в 20:57 ч. местно време, тя получи телефонно обаждане от Уалид ал Сидики. Разговорът, който последва, продължи десет минути. И още преди да е приключил, Алон издаде заповед за отбой.