Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Движейки се с бързината на мамба, Кериков стовари палката върху главата на Генадий. От раната над лявото око на Перченко рукна кръв, която се смеси с дъжда по лицето му. Дипломатът се строполи на земята. Кериков го завлече при ниската каменна ограда. Реката беше черна като нефт. В храстите бе скрита голяма пластмасова хладилна чанта. До нея имаше две циментови блокчета, свързани с верига, увита в мек плат. Двата й края бяха прикрепени към голямата буца лед в хладилната чанта.

Кериков избърса водата от очите си. В подобна нощ не трябваше да се страхува, че може да бъде забелязан от случаен минувач, но винаги имаше вероятност някой монах да дойде при реката, за да направи жертвоприношение. Той вдигна тялото на изпадналия в безсъзнание Генадий и го сложи на ниската ограда. Дишането на дипломата беше едва доловимо, но равномерно.

Кериков постави на оградата двете циментови блокчета и хладилната чанта и нахлузи веригата около врата на Перченко. Трябваше да бърза, защото ледът се топеше по-бързо, отколкото очакваше. Той хвърли лоялния посланик във водата. Тъмната река погълна Перченко. Циментовите блокчета бързо го повлякоха към дъното.

Кериков запрати след него и хладилната чанта, видя как слабото течение я отнесе и после тръгна към хотела си, прегърбил рамене в проливния дъжд. Представяше си какви ще бъдат полицейските доклади, когато най-после откриеха тялото. Перченко е празнувал приключването на преговорите. Алкохолът в кръвта му щеше да покаже, че е пийнал. Подхлъзнал се е в дъжда край реката, разбил си е главата в каменната ограда и е паднал във водата.

Нямаше да има подозрения за нечиста игра, защото платът около веригата нямаше да остави белези на врата му, а самата верига щеше да изчезне в тинестото дъно. Ледът, който я държеше, щеше да се разтопи за десетина минути и след това безжизненото тяло на Перченко щеше да плава свободно по реката.

Час по-късно Кериков седеше във всекидневната на хотелския си апартамент. Беше се изкъпал, облякъл бе строг костюм и държеше чаша шотландско уиски. Ромоленето на дъжда се чуваше през дръпнатите завеси на френските прозорци. Осветлението беше оскъдно. Една-единствена лампа блестеше ярко върху документите на масичката за кафе. Кериков ги бе прегледал десетина пъти през последните няколко дни и имаше чувството, че ги знае наизуст. Те бяха шансът му за бъдеще извън Русия, за каквото не бе и мечтал.

Ледът в чашата леко изтрака, когато Кериков отпи глътка уиски. Той я остави и взе един от листовете. Там бяха записани резултатите от анализа на минерала, направени от доктор Бородин по време на наблюденията му през последните няколко месеца. Цифрите бяха зашеметяващи. Един тон извлечен вулканичен материал съдържаше четири килограма използваема руда. Обработени, тези четири килограма щяха да дадат около килограм висококачествен метал с всичките му изключителни свойства. За да направи сравнение, Бородин бе обяснил, че в диамантена мина трябва да бъдат изкопани двеста и петдесет тона от покриващия пласт над залежите, за да се добие един карат, като съотношението е един милиард към едно.

Кериков избра друг лист. Там бе описан планът на Бородин за действителния добив на минерала. Кораб, снабден с огромна помпа, ще бъде разположен над някой по-слабо активен отвор на вулкана. Вътре ще спуснат тръба от волфрам и стомана и ще включат помпата. Лавата ще се изтегля директно от вулкана в кораба, където ще се охлажда и разтрошава на обработваеми парчета, които ще се товарят на чакащи кораби, за да бъдат пречистени в разположени на сушата пещи. Най-скъпото нещо в тази операция беше корабът с помпата и след като купиха идеята, корейците вече го строяха в Пусан.

Някой похлопа на вратата. Кериков подреди листовете, отпи още една глътка уиски и отиде да отвори. На прага стояха двама млади азиатци. Всеки държеше обемист куфар. Кериков ги пусна да влязат, без да пророни дума.

Корейците отвориха куфарите, разкривайки заплашителна камара от електроника, и бързо наредиха техниката — камера, монитор и компютъризирано приемно-предавателно устройство. Единият постави малка сгъваема сателитна антена на перваза на прозореца, гледащ към вътрешния двор. Стоманената чиния не се виждаше от улицата, намираща се на двайсет метра отдолу.

Когато уредите бяха настроени, единият от младите мъже започна да въвежда заповеди. Машините пиукаха и бръмчаха. Накрая на цветния монитор се появи пробна картина. Другият азиатец показа картонена карта пред камерата. Изображението на втората пробна картина изпълни екрана на огромен, монтиран на стената телевизор с висока разделителна способност в Пусан. Двамата корейци си кимнаха и излязоха. След миг пробната картина изчезна от монитора и на нейното място се появи красиво обзаведена стая.