Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Господин президент — рече Хена, — след като доктор Мърсър и доктор Талбът са излезли от „Океански превози и товари“, изпратих неколцина агенти там. Сцената е била почистена. Не е имало нито трупове, нито кръв. Хората ми са установили, че в сградата е стреляно. Освежителите за въздух не са могли да замаскират миризмата на кордит. Не мога да потвърдя думите на доктор Мърсър, но не мога и да ги отрека.

— Току-що се сетих нещо. — Пол Барнс отново се включи в разговора, но този път с по-смирен тон. — Не си спомням подробности, но преди няколко години на бюрото ми попадна доклад от металург от Пенсилвания. Написаното звучи сходно с описанието на доктор Мърсър за експлозията през 1954 година. Той се сдобил с мостра от някакъв елемент. Не мога да се сетя името му, но имаше нещо общо с радиацията и морската вода.

— Спомняте ли си нещо друго? — подкани го адмирал Морисън, след като Барнс млъкна.

— Ейбрахам Джейкъбс — най-после отговори директорът на ЦРУ. — Това е името на учения. Убеден съм, че той знае нещо по въпроса.

— Можете ли да го намерите?

— Да.

— Искам го в кабинета си днес следобед. — Настойчивостта в гласа на президента зареди с енергия присъстващите. — Положението в Хавай е по-сериозно, отколкото предполагахме. Ако доктор Мърсър е прав и тази история излиза отвъд преврата на Ониши и включва руснаците, не искам дори да мисля за последиците.

— Струва ми се малко вероятно Такахиро Ониши и руснаците да са планирали това от петдесетте години на миналия век — каза Хена. — В света се промениха твърде много неща, за да бъде приложим подобен план.

— Може да става дума за брак, тоест съюз по сметка — предположи Мърсър, — сключен неотдавна с развитието на новата ситуация.

— Има логика — съгласи се президентът. — Но трябва да се свържем с доктор Джейкъбс. Дано той да ни каже какъв е залогът.

— Имате предвид освен възможното отделяне на Хавай? — язвително попита Хена.

Президентът му хвърли убийствен поглед.

— Господин президент, може ли да попитам нещо? — обади се Мърсър.

— Да, доктор Мърсър. Какво?

— Имам чувството, че разполагаме с ограничено време. Ониши или руснаците сигурно знаят, че ги подозираме. Вероятно са принудени да изтеглят крайния срок заради действията ми в Ню Йорк. Усещам, че положението в Хавай скоро ще стане критично.

— Знам какво ще попитате. Вече се погрижихме за това. Самолетоносачът „Кити Хоук“ и щурмовият кораб амфибия „Инчан“ са в пълна бойна готовност на триста мили от Хавай.

— Добра идея, сър, но аз исках да кажа друго. Смятам, че за да разберем по-добре срещу какво сме изправени, трябва да бъдат направени серия инфрачервени снимки на района, където е потънал „Океански търсач“.

Президентът погледна Барнс, който прерови куфарчето в краката си.

— Да видим. След тринайсет часа сателитът „КН-11“ ще прелети над северната част на Тихия океан. Онази птица има страхотни камери и няма да е трудно да промени орбитата си, за да мине северно от Хавай.

— След тринайсет часа. Това е твърде късно.

— Тогава какво предлагате?

— Или „СР-71 Блекбърд“, или някой от свръхмодерните шпионски самолети на военновъздушните сили, за които се предполага, че никой не знае.

— Пол?

— В „Едуардс“ има „СР-1 Рейт“, но ми трябва разрешение от вас, за да наредя да излети.

— Имаш го. Кога ще получим снимки?

— „Рейт“ ще бъде на мястото най-късно в шест и ще се върне след около час и половина. После още половин час, докато проявят снимките и ги изпратят тук.

— Доктор Мърсър, не е необходимо да ви напомням, че не сте чули това, нали? — предупреди го президентът.

— Съжалявам, сър — усмихна се Мърсър. — Не слушах. Казахте ли нещо?

— Добре, господа. Всеки от нас има задача.

Групата се отправи към вратата.

— Искам да се срещнем отново след два часа тук. Доктор Мърсър, поискайте от секретарката ми временен пропуск, ако смятате да напуснете територията на Белия дом.

— Ще го направя.

Мърсър разговаря с госпожица Крейг и научи, че Тиш спи в една от стаите за гости в Белия дом. Остави й бележка в случай че се събуди, докато го няма, и после взе такси близо до Пенсилвания Авеню. След двайсет минути се прибра вкъщи, изкъпа се набързо, изпи една бира, отиде в кабинета си и седна зад бюрото.

Набра телефонен номер и след минута му отговориха.

— Факултетът по геология в университета „Карнеги-Мелън“.

— Бих искал да говоря с доктор Джейкъбс.

— Един момент. — Десетина минути по-късно се чу същият глас. — Съжалявам, но доктор Джейкъбс има лекция.