Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Изумителната му дързост и хладнокръвие привлякоха вниманието на високопоставените лица в КГБ и особено на Иван Кериков. След една от атаките на хеликоптерите, когато Лурбуд не можа да се измъкне от селото на бунтовниците, но успя да оцелее, Кериков го изтегли от редиците на активните агенти и го назначи за свой сътрудник в Кабул.

Задачата на Лурбуд беше да пречупва пленените бунтовници във влажните затвори, които руснаците бяха построили. Той научи, че обвързващата сила между муджахидините е и главното оръжие в стаите за разпити. Ислямът забраняваше контакт със свине и дори заплахата от подобен допир беше достатъчна, за да пречупи и най-коравите бунтовници. Евад се изумяваше, когато и най-безстрашният боец изпадаше в паника, щом го заплашеха, че ще го сложат в разложен труп на свиня.

Той лениво се запита що за Бог е онзи, който ги кара да се страхуват от свинете, когато мнозина от тях живееха като тези животни.

От високоговорителите се разнесе гласът на муезина и се извиси над улиците, приканвайки вярващите на молитва. Лурбуд се скри в сенките на купчина чували с подправки. Догади му се от миризмата на шафран. Погледна в краката си и видя, че е стъпил в кучешки изпражнения. Евад изруга от отвращение и размаза мръсотията по чувалите.

Вдигна глава и забеляза плячката си. Мъжът излезе от магазина си на главната улица в пазара. На табелката на вратата пишеше, че Сюлейман ел-азис Сюлейман е бижутер. Размерите на магазина показваха, че собственикът му преуспява. Евад Лурбуд обаче знаеше друго.

Сюлейман беше един от най-богатите търговци на оръжие в Средния Изток. Имаше добро име, не се хвалеше като другите търговци на смърт и упражняваше търговията си, необезпокояван от Съединените щати и Европа. Макар че оръжията му се използваха в престрелки в Бейрут, Италия, Ирландия, Германия и задушаваните от наркотици градове в Америка, както и на безброй други места, властите нито веднъж не бяха разпитвали Сюлейман.

Клатушкайки се като паток, дебелият арабин тръгна към джамията. Тялото му се клатеше, огромните тлъстини се тресяха. Лицето му беше кръгло и открито, почти детско.

Според досието му в КГБ Сюлейман съвсем не беше глупакът, за какъвто се представяше. Той се бе отличил в две от войните срещу Израел и през последвалите години си бе създал връзки с почти всяка терористична организация в света. КГБ смяташе, че личното му богатство възлиза на около двеста милиона долара.

„Твърде много за един смърдящ арабин“ — помисли Евад, докато пресичаше вече безлюдната улица.

Спря пред вратата. Наблюдаваше магазина на Сюлейман от обяд от различни ъгли и през цялото това време улиците бяха изпълнени с хора и шумни. Но сега беше пусто и това му се стори неестествено. Бяха изчезнали дори многобройните бездомни котки. Тъй като на пазара Хан рядко се извършваха престъпления, магазините не се нуждаеха от сложни алармени системи и Евад ловко отключи крехката ключалка на бижутерията на Сюлейман.

От досието знаеше, че арабинът винаги се връща в магазина си за няколко минути след молитвата и после тръгва към дома си на Шари Ел Харам, пътят, водещ към пирамидите в Гиза. Лурбуд огледа още веднъж безлюдната улица и затвори и заключи вратата.

Той мина край витрините с бижута, които блестяха на прашната светлина, струяща през полукръглите прозорци. Залязващото слънце хвърляше дълги сенки в стаята. Евад извади пистолет „Токарев“ от кобура под якето си и влезе в кабинета на Сюлейман.

В средата имаше олющено дървено бюро, отрупано с книги и златарски везни, а на ниското канапе до стената — потъмняла и очукана кана за кафе. В помещението миришеше на прах и хашиш. Лурбуд седна зад бюрото и отпусна пистолета на коленете си. В продължение на двайсет минути, до завръщането на Сюлейман от молитвата, единственото движение в кабинета беше мигането на черните му очи. Чакаше търпеливо като сфинкса пред града. Евад бе придобил това умение в тренировъчен лагер на брега на Черно море, където пускаха агентите в тъмен лабиринт. Дипломираха се онези, които излизаха живи оттам.

Той остана неподвижен, дори когато чу, че външната врата се отвори и затвори. Миг по-късно огромният Сюлейман пристъпи в кабинета.

Търговецът носеше малка чаша с черно кафе и едва не се блъсна в Лурбуд. Чашката падна от дебелите му пръсти и се пръсна на парчета. Лицето му пребледня и той залитна назад.

— В досието ти прочетох, че тук, в Хан, нямаш охрана. — Евад говореше арабски свободно и без акцент. — Мислиш, че репутацията ти на пазара ще те защити, а?