Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Да — отговори жената и се усмихна мило на Тиш. — Горката. Чух какво сте преживели. Елате с мен. Убедена съм, че искате да си починете.

Изненадана, Тиш погледна Мърсър.

— Всичко е наред. Не се притеснявай — успокои я той.

Личната секретарка на президента отведе Тиш.

Мърсър се обърна към агентите от двете му страни.

— Е, господа, да си свършим работата.

Отвориха му вратата и той влезе в Овалния кабинет.

Помещението беше много по-малко, отколкото си го бе представял. Мърсър стъпи на светлосиния килим и огледа хората в стаята. Познаваше повечето от тях. На столовете седяха адмирал Томас Морисън, директорът на ФБР Ричард Хена и Катерин Смит, шефката на канцеларията на президента. Мърсър предположи, че плешивият мъж, изправен до стената, е директорът на ЦРУ. Президентът беше зад бюрото си. Госпожица Смит носеше строг костюм и бяла блуза. Мъжете бяха облечени по подобен начин. Изключение правеше адмирал Морисън в бялата си лятна униформа.

— Искам да ви поздравя, господин президент — каза Мърсър. — Преди два дни прочетох във вестника, че кучката на съпругата ви е родила кученца.

— Не сме се събрали да обсъждаме кучета, доктор Мърсър — троснато възрази Пол Барнс, директорът на ЦРУ.

— Няма да обсъждаме нищо, докато не разбера защо Тиш Талбът бе доведена във Вашингтон и бе поставена под закрилата на ФБР.

— Тя вече не е ваша грижа — сопна се Барнс.

— Започвам да не ви харесвам. — В гласа на Мърсър не прозвуча злоба, но сивите му очи станаха студени.

— Доктор Мърсър, ще отговорим на всичките ви въпроси своевременно. Уверяваме ви, че изпитанието на доктор Талбът свърши. В момента тя е на горния етаж заедно със съпругата ми и с кученцата, за които споменахте. Ще се грижат за нея — намеси се президентът, опитвайки се да снижи градуса на напрежението.

— Господи — възкликна Дик Хена, когато видя, че Мърсър е с белезници. — Махнете му тези проклети неща и ни оставете.

Двамата агенти свалиха белезниците и излязоха от стаята. Мърсър си наля чаша кафе от сребърната кана до камината и седна на единствения свободен стол.

— Искали сте да ме видите — невинно каза той, отпивайки глътка кафе.

— Трябва да обясните много неща, доктор Мърсър — рече Хена, — но първо всички ние искаме да изразим благодарността си към вас, че спасихте живота на доктор Талбът в болницата. Как разбрахте, че мъжът, който е влязъл в стаята й, е убиец?

— Предположих — престорено скромно отговори Мърсър. — И двамата използвахме едно и също прикритие, за да се доберем до Тиш. Реших, че пазачите ви може да пуснат един уролог, но не и двама. Освен това забелязах, че обувките му са твърде неудобни за лекар, който извършва визитация. Рискът беше пресметнат, но в най-лошия случай някой разгневен гражданин щеше да ме обвини в нападение. Оказа се, че не съм сбъркал. Между другото, кой беше той?

— Йозеф Скадра, роден в Чехия агент, наемник на КГБ.

— Имате ли представа за кого е работил, щом е искал да убие доктор Талбът?

— Не сме сигурни — призна Хена. — Вие не оставихте на никого от екипа му възможност да отговори на въпросите ни.

— Доктор Мърсър, вие сте тук да отговаряте на въпроси, а не да ги задавате — обади се Барнс.

— Спокойно, Пол — смъмри го президентът. — Доктор Мърсър е гост, а не пленник.

— Преди да започнете да задавате въпроси, защо не ви разкажа онова, което знам? — попита Мърсър и президентът кимна. — В нощта на 23 май 1954 година рудовоз на име „Феникс“ потъва на двеста мили северно от Хавай, в Мюзишънс Сиймаунтс, дълга петстотин мили верига от подводни вулкани. Не знам дали корабът е бил унищожен от ядрен взрив или вече е потъвал. Експлозията е била на около две хиляди и сто метра под водата. Определих епицентъра, като изчислих разликите във времето и силата на труса по скалата на Рихтер по данните на шест сеизмични станции в Азия и Съединените щати. Пикът, регистриран от сеизмографите в онази нощ, е равен на измерените стойности след подземни ядрени опити. Няма природно бедствие, което дори бегло да наподобява такава експлозия. Оттогава в радиус от петдесет мили около епицентъра на взрива са потънали седем големи плавателни съда, като последният е „Океански търсач“, научно-изследователският кораб на НАОМ.

— Какво говорите? — изуми се Хена.

— Позволете ми да довърша разказа си и ще разберете. Потъването на толкова много кораби в такъв относително малък район е странно и освен това между тях има връзка, която изключва случайно съвпадение. Сред екипажите на седемте потънали кораба само от три има оцелели — танкер през 1968, контейнеровоз през 1972 година и „Океански търсач“. Четирите други плавателни съда, на които никой не е оцелял, имат нещо общо — съоръжени са били с изключително точен, сканиращ дъното сонар. Траулерите, изчезнали след 1954 година, са го използвали да откриват рибни стада. Корабът за полагане на кабели, потънал през 1977 година, е използвал сонара, за да търси равни участъци на океанското дъно, а чилийският метеорологичен кораб е съставял карта на Тихоокеанския басейн през 1982 година, когато е изчезнал безследно.