Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Тези данни от списъка с плавателните съдове, които получихте от адвокатската кантора в Маями ли са? — попита Хена.

— Да. Дълго ги гледах, докато забележа връзката между потъналите кораби без оцелели. Когато установих, че всички са имали сонари за изследване на дъното, се досетих какво може да са видели. Мисля, че всички кораби са били потопени, за да не съобщят, че към повърхността се издига нов вулкан.

— Този вулкан свързан ли е с ядрения взрив от 1954? — попита президентът.

— Сигурен съм, че е така. Смятам, че експлозията е задействала изригването на вулкана. В района около Хавай, включително Мюзишънс Сиймаунтс, има нажежено място. Казано с прости думи, нажеженото място е локализирана зона на силна горещина дълбоко в земната мантия, пробива дупки в кората, докато тектоничната плоча се придвижва над него, и образува вериги от вулкани, които са толкова по-стари, колкото по-далеч се намират от него. С детонирането на ядрена бомба над нажежено място, земната кора отслабва още повече и магмата от литосферата получава нов, изкуствено създаден отдушник.

— Защо някой би направил подобно нещо?

— Нямам представа, но заради това са били убити хора.

— Да се върнем на по-скорошните събития — подкани го Хена.

— „Океански търсач“ е бил изпратен да установи причината за смъртта на няколко кита, намерени край брега на Хавай преди около месец. Храносмилателните им трактове са били задръстени с частици лава. Тиш Талбът е била поканена в експедицията. Двайсет и четири часа след като напуска пристанището, корабът експлодира и Тиш пада в морето. След спасяването й тя е откарана в болницата на университета „Джордж Вашингтон“ за наблюдение. На следващия ден получих телеграма, в която пишеше, че тя е в сериозна опасност.

— От кого?

— Беше подписана от баща й, но по-късно научих, че той е починал преди година, затова не знам кой я е изпратил. Очевидно някой е искал да се замеся в тази история.

— Защо?

— Нямам представа, господин президент.

— Този разговор е загуба на време — изсумтя Пол Барнс. — Той непрекъснато повдига въпроси, вместо да отговаря.

— Имате право. Наистина имам много въпроси. Защо Тиш Талбът е била умишлено спасена, когато „Океански търсач“ е бил унищожен? Корабът е имал модерен сонар, затова оцеляването на Тиш нарушава установената схема. Защо са я държали в плен няколко дни, преди официалното й „спасяване“ от товарен кораб на име „Септемврийски лавър“? И защо после някой се опита да я убие?

— Тя ли ви разказа всичко това?

— Не, аз стигнах до тези изводи. Когато корабът е експлодирал, Тиш е била блъсната от ударната вълна и изведнъж до нея се е появила надуваема спасителна лодка.

— Лодката може да е била изхвърлена от експлозията — подчерта адмирал Морисън.

— Не е възможно. Лодката би се разкъсала от експлозията. Освен това Тиш каза, че е доплувала до нея, но не е чула нищо. Как е могла да плува в бурните води около потъващ кораб, щом ударната вълна я е зашеметила? Убеден съм, че на борда е имало някой, който е бил предупреден за взривяването на плавателния съд и задачата му е била да спаси Тиш.

Присъстващите в стаята се спогледаха. Мърсър усети, че те знаят нещо, което му е неизвестно.

— Да се върнем на въпроса ви защо доктор Талбът беше доведена във Вашингтон и поставена под наблюдение от ФБР. Трябва да знаете, че получихме предупреждение два дни преди потъването на „Океански търсач“ — бавно заговори президентът. — Решихме, че настаняването й в болницата на университета „Джордж Вашингтон“ ще предизвика най-малко подозрения. Тя е единственият оцелял от терористичен акт, насочен към сърцето на Америка.

Президентът извади писмото, изпратено от Такахиро Ониши, и започна да чете на глас.

— „До президента на Съединените щати. След Втората световна война, изправена пред икономически проблеми, Европа освободи дългогодишните си колонии и ги остави да се борят в мъчителен процес за независимост. Някои извършиха прехода плавно, но други продължиха борбата вътре в страната и срещу бившите си господари. Този болезнен период от човешката история още се пише с кръв. Време е и Съединените щати да се изправят пред икономическата реалност. Американските колонии трябва да получат независимост. Това се отнася и за Хавай. Дългът ви от четири милиарда долара е твърде тежко бреме. Усилията, които вие и вашите предшественици положихте, само допринесоха за временното отлагане на пълното рухване на системата. Докато американските долари от данъците пълнят хазните на чуждите страни и банки и джобовете на изпълнителите на правителствени поръчки, американският народ изпада в сляпа апатия, породена от безсъдържателна реторика и лъскави реклами. Господин президент, в Хавай това не може да продължава. По произход жителите на Хавай не са бели европейци, нито трябва да бъдат управлявани от тях. Ние сме отделна нация с различна религия и ценностна система и не е правилно да бъдем разорени от загиващия социален ред, в който сте се вкопчили. Трябва да осъзнаете, че човечеството не може да преуспее в културното си разнообразие. Ние сме племенни видове, които се чувстват най-добре в ясно определени групи, и е погрешно да отричате това. Идеята за «топилнята на култури» е отживяла времето си. Опасявам се, че скоро Съединените щати ще се присъединят към нарастващия списък от нации, раздирани от фракционни борби, и не искам да видя моя народ замесен в това. Преходът на Хавай към независимост трябва да бъде извършен мирно и осъществен на всяка цена. Вече са пуснати в ход планове да се отделим от Съединените щати и да се обявим за суверенна държава. Не се опитвайте да се противопоставите на тези действия. Мога да ви обещая мир, но само ако не се намесвате. Като демонстрация на сериозността на моята загриженост и убеденост, държа да знаете, че имам на разположение средствата да унищожа всеки американски плавателен съд, приближил се на двеста мили от островите. Ако през следващите седмици на преход видя такъв съд, няма да се поколебая да го потопя. Моля ви, не подлагайте на изпитание решимостта ми. Ние сме обединени в целта си, която ще облагодетелства всички. Подпис Такахиро Ониши.“