Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Кой си ти? — попита Сюлейман, съвземайки се от първоначалния шок.

— Името ми не означава нищо за теб, Сюлейман ел-азис — студено каза Лурбуд. — Ти си нает да доставиш в Хавай близо хиляда тона оръжия, боеприпаси и други материали. Не е ли вярно?

— Не знам за какво говориш.

— Мисля, че знаеш. Поръчката е направена от Такахиро Ониши преди няколко седмици или месеца.

— Аз съм обикновен бижутер. Не разбирам.

— Представител съм на групировка, която не желае тази поръчка да бъде изпълнена. Не искаме оръжията да достигнат в Хавай. Всъщност не желаем да имаш взимане-даване с Ониши.

— Кой си ти, че да ми казваш как да въртя бизнеса си? — подигравателно се усмихна Сюлейман.

— Аха, вече не си обикновен бижутер. — Усмивката на Лурбуд не беше весела.

— Познавам хората като теб — презрително каза Сюлейман. — Ти си наемник, който случайно е научил тази информация. Мислиш, че можеш да изнудваш Сюлейман ел-азис Сюлейман?

— Не съм дошъл да те изнудвам, а да ти кажа, че поръчката се отменя.

— Закъснял си, наемнико. Оръжията вече пътуват за Хавай. — По набръчканото чело на арабина избиха капки пот.

Сюлейман лъжеше. Той дори не бе купил оръжията и използваше парите на Ониши, за да извлече печалба от операция с акциите на проект за хидроцентрала в Шри Ланка. Благодарение на връзките си с терористичния свят Сюлейман знаеше, че до две седмици тамилите сепаратисти ще взривят огромна мрежа от язовири. Той щеше да вдигне изкуствено цената на акциите и преди атаката да ги продаде малко по-евтино, като получи четирикратна печалба. И едва след това щеше да изпълни поръчката на Ониши.

— Мисля, че лъжеш, Сюлейман. — Лурбуд извади пистолета си. — Но откровено казано, не ме интересува каква е истината.

Реакцията на арабина беше неочаквано бърза за пълен човек. Той се хвърли към отсрещната стена. Тялото му прелетя във въздуха като огромен цепелин.

Евад завъртя пистолета си, следейки скока му, но първият му изстрел по чудо не улучи грамадната мишена. Сюлейман се блъсна в стената до канапето и събори каната с кафе. Гъстата черна течност се разля на пода. Ръцете му сграбчиха пистолета, залепен с тиксо за задната част на старата кана.

В очите му блесна убийствена ярост. Лурбуд стреля миг преди арабинът да насочи оръжието си към него. Куршумът улучи ръката на Сюлейман и беретата изхвърча настрани. Евад стреля отново и отново. Убийствената светлина в очите на търговеца започна да гасне. Лурбуд заобиколи бюрото и насочи пистолета си към главата му.

Със свободната си ръка руснакът извади плоско шише от вътрешния джоб на якето си, отвъртя капачката и коленичи до умиращия мюсюлманин.

— Ще се срещнеш с Аллах с тяло, обляно със свинска кръв — рече Евад и изля червената течност върху Сюлейман.

Арабинът отвори уста да изкрещи от това нечувано светотатство и Лурбуд изстреля още един куршум в зейналото му гърло. Кръвта на мъртвия мюсюлманин се смеси с тази на нечистата свиня.

Руснакът прибра пистолета си в кобура. В стаята миришеше на кордит, вече се разнасяше смрадта на кръв и на изпразнилите се черва на Сюлейман.

Евад излезе и спря пред магазина. На улицата имаше неколцина човека, предимно старци, които се връщаха в кафенетата или в домовете си. Дебелите каменни стени на магазина не бяха пропуснали звука на пистолета със заглушител. Лурбуд тръгна и се смеси с тълпата. Десет минути по-късно той бе излязъл от пазара и търсеше такси. Имаше на разположение два часа да се отърве от оръжието и да стигне до летището за полета до Хавай.

След разкритията на Мърсър всички в Овалния кабинет млъкнаха изумени. Отначало на лицата им се изписа изненада, а после озадаченост и накрая съмнение.

— Какво ви кара да мислите, че Русия има нещо общо с тази история? — наруши тишината Пол Барнс. — Фактът, че мъжът, който искаше да убие доктор Талбът, някога е работил за КГБ, не означава нищо.

Мърсър осъзна, че е настъпил по болното място директора на ЦРУ.

— Тиш Талбът ми каза, че след спасяването си е чула руска реч.

— Господи — възкликна Барнс. Погледът му обходи присъстващите. — Казвате, че ударната вълна я е изхвърлила от кораба и доктор Талбът е била зашеметена. Кой знае какво е чула? Та тя е била полумъртва.

— Съмнявам се дали Свети Петър говори на руски пред портите на рая — възрази Мърсър. — Но това не е фактът, на който разчитам. Един мой приятел от Маями е експерт по международно морско право. Помолих го да провери „Океански превози и товари“, собствениците на „Септемврийски лавър“. Той откри, че компанията е фасада на КГБ.