Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Наредих със съдебна заповед Соулман да предаде цялата информация, която сте поискали — възмутено каза Хена. — Той не съобщи това на ФБР.

— Ако познавахте Дейвид Соулман, нямаше да се изненадате. Той е костелив орех, но е същинска енциклопедия по въпросите на морската търговия и думата му е божа истина.

— Дори ако му повярваме за КГБ, каква е тази ваша идея за подводница? — недоверчиво попита Пол Барнс.

— Първото доказателство е елементарната логика. Според новинарските репортажи районът е бил претърсен от военноморския флот и Бреговата охрана, които са използвали най-модерния хардуер в света, но не са успели да открият оцелели. Последната известна позиция на „Океански търсач“ е била добре документирана от сигналите, излъчвани от борда на кораба, но въпреки това по време на издирването не е намерено нищо освен петно от моторно масло и няколко отломки. Два дни по-късно „Септемврийски лавър“ случайно се озовава на мястото, „помага“ в търсенето и по чудо спасява Тиш. Товарният кораб се е намирал на стотина мили от „Океански търсач“ по време на експлозията, но е успял да направи нещо, което Бреговата охрана и флотата не са съумели. Не вярвам в това. По онова време метеорологичните условия са били добри. Не е имало нито бури, нито мъгла.

— Грешите, доктор Мърсър — прекъсна го адмирал Морисън. — Имаше гъста мъгла над повърхността на океана и заради заповедта на президента да не изпращаме там плавателни съдове търсенето се извърши само по въздуха.

— Адмирале, кажете ми откровено, има ли логична причина самолетите ви да не забележат кораба, дори наистина да е имало мъгла?

Преди да отговори, председателят на Съвета на началник-щабовете прокара пръсти по къдравата коса на едрата си глава.

— Ако корабът е бил там, моите момчета щяха да го намерят.

— Тъй като няма логична причина корабът да не е открит от Бреговата охрана или флотата, аз потърсих нелогична. И единствената е присъствието на подводница.

Морисън се обърна към президента.

— В това има логика, сър. Там може да е имало подводница, за която така и не сме разбрали. Никой от спасителните самолети не е използвал сонарни шамандури или акустична техника в издирването на оцелели. Подводницата може да е стояла под повърхността и да ни е слушала.

Президентът кимна.

— С какви други доказателства разполагате, доктор Мърсър?

— Тъй като не можах да науча нищо друго за „Океански превози и товари“ от Дейвид Соулман, реших, че трябва да разследвам лично, затова Тиш и аз влязохме в офиса им в Ню Йорк.

— Какво намерихте там? — попита Дик Хена.

— Голям аквариум с една-единствена риба в кабинета на вицепрезидента.

— Е, и?

— „Океански превози и товари“ има навика да кръщава корабите си на месеци и цветя и рисува цветята върху комините на плавателните си съдове. Тиш си спомня емблемата на кораба, който я е спасил. Била е жълт кръг с черна точка в средата, но символът на „Септемврийски лавър“ е китка лаврови клонки. Отличителният знак, който Тиш си спомня, съвпада с този на европейска риба, която веднъж улових във Франция.

— Каква е връзката?

— Името на рибата е Джон Дори и в аквариума в офиса на „Океански превози и товари“ имаше първокласен екземпляр.

— Това е най-неубедителната връзка, която съм чувал — отбеляза Барнс.

— Бих се съгласил с вас, ако не бях намерил етикет без папка в чекмеджето с документите за собственост на плавателните съдове на компанията. Там пишеше „Джон Дори“. Те притежават кораб с такова име, но нямат документи за него. Когато се върнах във Вашингтон, се обадих на приятеля си рибар и той потвърди името на рибата. Емблемата на комина символизира източника на името, а единствените плавателни съдове, които се кръщават на риби, са подводниците.

— Шегувате се — усмихна се Барнс.

Мърсър се изправи.

— Господин президент, вие казахте, че съм гост, а не пленник. Ако това е истина, искам да си тръгна. Щом не желаете да ме изслушате, тогава не виждам причина да оставам тук и да обяснявам. През последните няколко дни се опитаха да ме убият десетина пъти, и не защото се занимавам с престъпна дейност. Попаднах на нещо, но ако не се интересувате от онова, което имам да кажа, господа, напускам.

— Доктор Мърсър, моля ви, почакайте — обади се Хена. — Опишете ни какво се случи в Ню Йорк.

Мърсър им разказа за влизането с взлом, за въоръжените гардове в сградата и за мнението си за офиса.

— Около „Океански превози и товари“ има нещо непочтено и засега всички улики водят към руснаците — завърши Мърсър. — Но не знам защо.