Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

След като през 1989 година тихомълком капитулира след студената война, Русия плати жестока цена за запазването на мира. Страната се превръщаше в пазар за чужди стоки и източник на суровини, Европа я третираше така, както някога се бе отнасяла към затънтените райони в Азия и Африка. Само за няколко години Съветският съюз се срина от свръхсила до колония и упадъкът съвсем не бе приключил.

Наблюдавайки безучастно как нацията му се разпада, Кериков реши, че щом той не може да спаси родината, може би отечеството ще спаси него. Тъй като Русия вече не притежаваше нито политическо влияние, нито финансови ресурси да разработва проекта „Вулкан“, той започна да води преговори с други.

Деветимата членове на „Хидра Консолидейтид“, южнокорейски холдинг, представляващ милиарди долари в недвижими имоти, различни производства и електроника, оцениха стойността на проекта „Вулкан“, когато Кериков се обърна към тях. Те не оспориха цената от сто милиона долара, която той определи за вулкана и необикновените му богатства, защото стратегическият елемент, произвеждан в огнените му недра, щеше да превърне собственика му в най-голямата световна сила, както в буквалния, така и в преносния смисъл на думата.

Седмица след началото на преговорите с корейците Кериков научи за предложението за конференция в Тайланд, на която да се обсъди положението с островите Спратли. Усещайки, че Банкокското споразумение може да помогне на плана му, той поиска някои услуги, даде подкупи и прибегна до изнудване, за да определи Генадий Перченко за руския делегат на съвещанието. Кериков успя да убеди и тайванския посланик да действа от негово име срещу информация, която щеше да осигури на господин Трен министър-председателския пост, когато го поискаше.

Още преди да започнат преговорите, Кериков знаеше, че ще използва двамата си агенти, когато вулканът избие на повърхността в Тихия океан.

Сервитьорката донесе второ уиски. Той погледна часовника си. Перченко щеше да пристигне всеки момент. Кериков наблюдаваше салонния управител. Това беше първата му вечер в „Роял Ривър“, но човекът се справяше добре.

Предишният управител не се бе появил на работа този следобед. Тялото му бе завързано за няколко циментови блокчета и хвърлено в канал на десетина мили от града.

Час след като получи потвърждение от Бородин, Кериков уби управителя, за да е сигурен, че той няма да обсъжда взаимоотношенията му с руския делегат на конференцията в Банкок. Щом елиминира тайландеца, той се обади на помощника си, социопата Евад Лурбуд в Кайро, и му заповяда да се залови за домакинската работа. Това означаваше да убие египтянин, търговец на оръжие, а после да замине за Хавай, за да се погрижи за Такахиро Ониши и „къртицата“ на Кериков.

Кериков може и да бе оставил някои недовършени неща, но нямаше да допусне грешка във финалния гамбит на проекта „Вулкан“. Само след няколко дни той щеше да харчи милионите на корейците и нямаше да има жив човек, който да знае как се е сдобил с парите.

Забеляза Генадий Перченко, който слезе от водно такси на кея на „Роял Ривър“. След няколко минути новият салонен управител щеше да насочи дипломата към последния му инструктаж.

Големият междуградски автобус спря на главния терминал на града, близо до Конгресния център. Краката на Мърсър бяха схванати, докато слизаше след Тиш. Тялото го болеше не само от изпитанието в Ню Йорк, но и от неудобните седалки, които очевидно всички производители се бяха наговорили да произвеждат. Той се опита безуспешно да се разкърши, докато заедно с Тиш бавно вървяха към терминала. По облепените с плочки стени отекваха съобщения, смесвайки се с глъчката на пристигащите и заминаващите пътници. Спирката вонеше на бездомниците, които прекарваха нощите на стоманените пейки.

— Все още не разбирам защо трябваше да пътуваме с автобус — оплака се Тиш и завъртя глава, за да раздвижи схванатите мускули на врата си.

Двамата бяха взели такси до Нюарк и оттам се бяха качили на автобуса.

Мърсър направи гримаса и потърка наболата брада на лицето си.

— Защото ФБР наблюдава железопътните гари, а аз се нуждаех от време за размисъл, преди да се предадем. — Той се приближи до редицата телефони и набра международния оператор. — Ще го сторим след това обаждане.

Мърсър чака пет минути, докато връзката се осъществи, и после заговори на френски. Тиш не разбираше езика, затова седна на една пейка. След още пет минути Мърсър отиде при нея.