Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Обърна чист лист и започна да чертае диаграми, свързвайки събитията. След няколко минути бе сътворил неразгадаеми поредици от линии, кръгове и спирали. Единственото, което знаеше със сигурност, беше, че Мърсър е заминал за Ню Йорк вследствие информацията от адвокатската кантора на Дейвид Соулман.

Отново прочете данните, които Мърсър бе поискал от Соулман, получени от ФБР чрез съдебна заповед. Кантората на Соулман без желание бе предала няколко списъка с имена на кораби и основната информация за „Океански превози и товари“.

Прозрението изведнъж осени Хена. Корабът, спасил Тиш Талбът, беше собственост на „Океански превози и товари“, чиято централа се намираше в Манхатън. Той разля кафето си, когато протегна ръка към телефона. Без да обръща внимание на бъркотията, набра номера на службата в Ню Йорк.

— Федерално бюро за разследване — отговори уморен глас.

Без встъпителни думи, Хена каза на дежурния офицер личния си код за разпознаване. В подобни ситуации цифрите в кода спестяваха ценни минути, когато високопоставен човек в Бюрото искаше да говори с полеви агент. Хена бе чувал, че подобна система използват и престъпните синдикати, срещу които ФБР се бореше. Той поиска да говори със специален агент Франк Литъл.

— Съжалявам, но агент Литъл е дневна смяна. Мога ли да ви помогна? Аз съм агент Скофийлд.

— Кой друг е там? — Хена държеше да разговаря с човек, когото познаваше лично.

— Убеден съм, че ще мога…

— Кажете ми кой друг е там — прекъсна го Хена.

— Агент Мортън и…

Пит Мортън беше новобранец, когато Хена беше шеф на централата в Ню Йорк преди шест години.

— Чудесно. Ще говоря с него.

Гласът на Мортън се чу след минута.

— Пит, обажда се Дик Хена.

— Господи.

— Успокой се. Искам една услуга.

— Да, разбира се, господин Хена.

— Свържи се с някой от хората си в нюйоркската полиция. Интересувам се дали тази вечер е имало някакви неприятности около Единайсета улица.

— Не разбирам как…

— Моля те, Пит, направи го. — Дик си спомни, че Мортън има навика да задава милион въпроси за всичко. — Обади ми се вкъщи и после забрави номера.

Хена му каза домашния си телефон и затвори.

Прелисти папката пред себе си, докато стигна до досието на Филип Мърсър, съставено от ЦРУ през 1990 година. Мърсър бе роден в Белгийско Конго. Баща му беше американец, минен инженер, служител на „Мин Белжик“, фирма, добиваща диаманти в богатата провинция Катанга. Майка му беше белгийка, манекенка. Двамата се бяха запознали по време на фотосесия в Леополдвил, столицата на Конго. Филип беше единственото им дете. Родителите му бяха убити по време на бунт в Руанда през 1964 година. Подробностите за смъртта им бяха оскъдни.

Мърсър бе отгледан от родителите на баща си в Бар, Върмонт. Дядо му работеше в гранитна кариера, а баба му беше домакиня. Завършил бе пръв в класа си гимназията и с отличие университета на Пенсилвания, специалност геология. След това бе учил минно дело в Голдън, Колорадо, и отново се бе дипломирал сред първите във випуска. След още четири години в Пенсилвания, през които бе работил за различни въгледобивни мини, бе защитил докторска дисертация по геология. Научната му теза за динамиката в промяната на скалните образувания беше допълнително учебно помагало за студентите в Пен.

След доктората Мърсър бе постъпил в Института по геология на САЩ, но бе останал там само две години. Разговорите с колеги от онова време показваха, че не виждал предизвикателство в работата, възложена му в Института.

Хена отбеляза, че случаят на Мърсър е поредният пример за неспособността на правителството да задържи умните хора в която и да е област. Той бе загубил представа за броя на агентите, напуснали ФБР, за да станат охранители в частни фирми. Хората не си отиваха само заради заплащането. Работата за правителството просто изсмукваше духа им.

Мърсър бе започнал самостоятелен бизнес и правеше оценки на мини за инвеститорски фирми, които искаха да знаят каква ще бъде потенциалната възвращаемост, преди да вложат огромни суми. Бързо бе станал известен в бранша. Само след няколко години две седмици от времето му струваха петдесет хиляди долара плюс в някои случаи премии под формата на акции, ако Мърсър преценеше, че мината е ценна. В годината, когато ЦРУ бе извършило проверката, доходите на Мърсър според данъчната му декларация възлизаха на двеста и петдесет хиляди долара. ЦРУ се бе свързало и с американските митници, които изброиха трийсет задгранични пътувания, откакто бе издаден последният му паспорт.