Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Дулото на пистолета блесна за миг, когато мъжът стреля по Мърсър, но куршумът изсвистя покрай него. Мърсър се хвърли напред, но пазачът се бе преместил. Мърсър отново падна на пода, претърколи се два пъти и се блъсна в стената. Запромъква се, опипвайки пода, и намери пистолета си. Хладната стомана му вдъхна увереност.

В същия миг лампите блеснаха. Нервите и мускулите, контролиращи зениците на Мърсър, реагираха част от секундата по-бързо от тези на убиеца. Докато мъжът присвиваше очи, дезориентиран от силната светлина, погледът на Мърсър обходи фоайето. Тиш стоеше до ключовете за осветлението. Едната й ръка беше на реостата, а другата държеше очилата за нощно виждане. Пазачът беше на шест-седем метра от нея и гледаше вляво от Мърсър. Мърсър не губи време да се прицелва и стреля. Първите два куршума не улучиха, но следващите шест надупчиха тялото на мъжа.

Мърсър се приближи до Тиш и взе очилата от ръката и.

— Казах ти да чакаш горе, Тиш. Моля те, отсега нататък ме слушай.

Той я прегърна и тя се отпусна в обятията му.

— Сега сме квит. Аз спасих живота ти, а ти току-що спаси моя. Благодаря.

— Изчаках, докато ти намери пистолета си, а той не те гледаше — обясни Тиш.

Двамата угасиха лампите и отново се качиха на третия етаж, като използваха прибора за нощно виждане. Бързо преглеждайки имената на вратите, откриха заключения кабинет на най-висшия по ранг служител, заместник-президента на компанията. Мърсър се усмихна, като видя името. Русо.

— Добър намек — отбеляза той.

— Ако наистина са руснаци — добави Тиш.

— Щом имат гардове като онези двамата, са едри риби.

Мърсър успя да отвори ключалката за пет изнервящи минути. Макар че си спомняше техниката от обучението си в ЦРУ, теорията и практиката бяха две различни неща. Някой от хората на Шапката би се справил за десет секунди.

Кабинетът бе облицован с дъбова ламперия и килимът под краката им беше мек. Прозорецът зад голямото бюро гледаше към Единайсета улица. Мърсър дръпна тежките завеси и запали лампата на бюрото. Стените бяха украсени със снимки на флотата на „Океански превози и товари“. Дейвид Соулман от Маями беше прав. На комина на всеки кораб бе нарисувана китка от различни цветя — „Априлски люляк“, „Септемврийски лавър“, „Декемврийски ирис“ и още десетки други. До стената имаше аквариум и макар че беше голям, във водата плуваше една-единствена риба.

Мърсър се приближи до четирите ниски шкафа и започна да преравя чекмеджетата и да прелиства папките вътре.

— Прегледай някое чекмедже.

— Какво търсим? — попита Тиш.

— Всичко, което би могло да опресни паметта ти. Може да си спомниш някое име или нещо друго.

Тя посочи една от снимките.

— Мисля, че това е корабът, който ме спаси.

Мърсър погледна фотографията и позна „Септемврийски лавър“, който спокойно плаваше в някакво далечно море.

— Това може да е корабът, който е съобщил, че те е спасил. Ти си спомняш черен кръг с жълта точка в средата на комина, а не китка цветя. Освен това Дейвид Соулман каза, че членовете на екипажа са предимно италианци, а не руснаци.

— Може би греша, че съм чула руска реч.

— Дори да е така, очевидно е, че тук става нещо нередно. Да прегледаме папките и да видим дали ще открием улики.

Мърсър и Тиш ровиха половин час, без да намерят нищо убедително. Странен беше само етикетът с надпис „Джон Дори“ на дъното на чекмеджето, съдържащо документите за собственост на „Океански превози и товари“. Към листчето нямаше папка. Тъй като всички плавателни съдове на компанията носеха имена на месеци и цветя, Мърсър предположи, че Джон Дори е името на капитана или на член на ръководния персонал, нает от фирмата.

— Напразно си загубихме времето, нали? — В гласа на Тиш прозвуча безнадеждност.

— Знам, че съм прав. Тук трябва да има нещо, което не сме видели — настоя Мърсър. — Само че се налага да изчезваме.

— Без причина ли уби пазачите?

Той я погледна. Не искаше да мисли по този въпрос. Грешеше ли за участието на „Океански превози и товари“?

— Не, и ще ти кажа защо. Огледай кабинета. Тук няма нищо лично — нито снимки, нито дипломи. За някои това може да е законна търговска фирма, но това не е професията на човека, който обитава този кабинет. — Мърсър се приближи до бюрото и прелисти тефтера с адресите. — Тук няма нито едно име на брокер или на търговец на кораби. Господи, той няма дори имената на капитаните си.

— Може би ги помни наизуст.

— Не разбираш ли? Повечето корабоплавателни компании са създадени от хора и се основават на лични контакти. Обзалагам се, че Грег Русо не може да различи буксирно котвено въже от дупка в стената. Заниманията на обитателя на този кабинет нямат нищо общо с корабоплаването.