Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Повиках хеликоптер само за да се почувствате по-добре, господин Русо. Би трябвало да пристигне до половин час. Ще освети задната част на сградата ви с прожектор и ще провери дали има нещо съмнително.

— Нали ходихте отзад?

— Да. В двора няма нищо освен двама пияници и купчина боклук.

— Е, пристигането на хеликоптера ще бъде голямо успокоение.

След няколко минути двете полицейски коли си заминаха. Неколцината подплашени наематели, излезли на улицата, се прибраха в апартаментите си. Русо, чието истинско име беше Григорий Брежников, изчака, докато кварталът опустя, после направи знак на шофьора на микробуса, който бе пристигнал няколко минути след него.

От микробуса изскочиха двама мъже, облечени в черно. Те тръгнаха към Брежников, като оглеждаха улицата, без погледите им да се спират на нещо за повече от част от секундата, но очевидно и без да пропускат нищо.

Колкото и време да стоеше на Запад, екипът от убийци на КГБ не губеше дисциплината си, тренирана с години на подготовка. Те бяха от най-добре обучените специалисти в света, способни да убиват с почти всяко съществуващо оръжие, както и с голи ръце.

Мъжете със сериозни лица и безизразни очи спряха пред Брежников.

— Претърсете сградата, като внимавате за нещо не на място, и сетне поемете задълженията на пазачи. Проверете и задния двор. Там има двама бездомници. Изгонете ги. Никой да не влиза в сградата до девет часа сутринта. Аз ще бъда първият.

Нямаше причина Брежников да остава. Тези мъже можеха да овладеят положението.

Миниатюрният предавател в ухото на Мърсър изщрака и после се чу глас.

— Мърсър, двама от най-лошите типове, които съм виждал, току-що влязоха в сградата. Шефът си тръгна.

Мърсър потвърди, че е приел информацията на Кепето, сина на Шапката, който стоеше на покрива на една от постройките на отсрещната страна на улицата.

— Приготви се — прошепна той на Тиш. — Би трябвало да дойдат първо тук.

Минута по-късно двамата убийци излязоха от офиса на „Океански превози и товари“. В ръцете си държаха пистолети. Очите им претърсиха тъмния двор, прониквайки в сенките, и накрая се спряха на двамата пияници, които лежаха до препълнения контейнер за боклук.

Единият прекоси двора и изчезна в мрака. Наблюдавайки го, Мърсър разбра, че е истински професионалист. Другият остана до входа, прикривайки с оръжието си партньора. Мърсър напрегна тяло.

Първият мъж се приближи до единия пияница и без предупреждение го изправи на крака.

Мърсър трепна, сякаш го удариха. Можеше само да си представя каква сила се изисква да вдигнеш с един замах спящ човек.

Подставеният човек на Шапката взе да бръщолеви несвързано. Другият бездомник, който също беше от бандата, започна бавно да се събужда, сякаш след дългогодишен запой.

— Чупката — изсъска пазачът на единия пияница и ритна другия. — Ти също. Разкарайте се, преди да съм счупил проклетите ви вратове.

Мъжът говореше английски със силен акцент.

— Нищо лошо не сме направили — възрази бездомникът, който лежеше на земята, и избърса устни с мръсната си ръка. — Ние имаме права.

— Махайте се. Веднага. — Убиецът пусна човека на Шапката, извади пистолета от кобура на гърба си и го насочи.

При вида на оръжието двамата пияници избягаха, препъвайки се през двора, и хукнаха към уличката, водеща към Шесто авеню.

Пазачът ритна купчината боклук до контейнера, за да се увери, че там не е скрито нищо. Мърсър, който беше в контейнера, се наведе.

Мъжът вдигна пластмасовия капак и се дръпна назад от погнуса. Контейнерът вонеше на човешки изпражнения, изгнила храна и мръсотия. Пазачът се закашля и пусна капака.

Мърсър разрови боклука, намери ръката на Тиш и я стисна окуражително. Не можеше да докосне кожата й през тънкото гумено защитно облекло, но знаеше, че е изпотена като неговата. Оправи кислородната маска на носа и устата си и пое дълбоко въздух. Кислородът от малката бутилка до него беше свеж и хладен. Шапката им бе дал защитните облекла и кислородните маски.

Пазачите решиха, че двамата пияници са били единствените хора в двора, прекратиха претърсването и отново влязоха в сградата на „Океански превози и товари“.

Десет минути по-късно Мърсър надигна капака на контейнера за боклук, излезе и помогна на Тиш да се измъкне. Двамата съблякоха защитните облекла и ги хвърлиха в кофата.

— И през ум не ми е минавало, че ще видя тази част на Ню Йорк на първата си среща с някой мъж — усмихна се Тиш.