Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър би я предупредил да мълчи, но знаеше, че тя изпитва нужда да говори, за да освободи част от натрупалото се напрежение.

— За теб само най-доброто. Следващия път ще се изкъпем на лунна светлина в Ийст Ривър близо до индустриалния канал. По това време на годината там е много романтично.

— Адски си очарователен.

Мърсър извади брезентовата си чанта от купчината боклук и я отвори. Взе очилата за нощно виждане, които бе купил от Шапката, сложи си ги и огледа гърба на сградата на „Океански превози и товари“.

Постройката беше пететажна с равен покрив, осеян с комини и телевизионни антени, отделена с аварийни стълби от съседите си. На всеки етаж имаше по четири прозореца с изключение на партера, където се виждаше само врата от дебела стомана. Прозорците на втория и третия етаж бяха защитени с решетки от ковано желязо. Мърсър беше сигурен, че сградата има алармена система.

„Спукана ти е работата, ако алармата е зонирана“ — отбеляза Шапката, когато Мърсър му разясни плана си.

Ако в алармата липсваха отделни зони, тогава разрушената предна врата щеше да е изключила цялата система. В противен случай обаче опитът на Мърсър да проникне в някой кабинет, щеше да задейства други аларми.

Не забеляза движение зад тъмните прозорци, но знаеше, че ако оттам го наблюдават, няма да се издадат лесно. Налагаше се да рискува. Извади четири триметрови парчета тръба от прогизналата от урина мушама, която Шапката бе оставил в двора преди няколко часа, сглоби ги и направи нещо като стълба.

Занесе я до основата на сградата и я подпря на стената. Извади пистолета си „Браунинг Хайпауър“, сувенир от Ирак. Деветмилиметровото оръжие не побираше толкова много патрони като пистолета „Хеклер и Кох“, който бе загубил във Вашингтон, но възпиращата му мощ беше страховита. Браунингът и резервният пълнител бяха заредени с живачни патрони с кухи върхове, които се взривяваха при съприкосновение. Ако с тях бъдеше улучен човек, само шокът щеше да го убие.

Мърсър дръпна предпазителя, сложи заглушител, пъхна пистолета в кобура и започна да се катери по стълбата.

Той бе обяснил плана си на Тиш, докато пътуваха във влака за Ню Йорк. Отначало тя се намръщи, но доверието й постепенно се възвърна. Мърсър й разказа за четириседмичното обучение, което бе преминал в ЦРУ, преди да бъде изпратен в Ирак, и това изглежда прогони опасенията й. Макар че подготовката му бе съсредоточена върху оръжейната тактика, той бе научил основните изисквания на влизането с взлом и се чувстваше уверен в способностите си.

Стигна до прозорец на четвъртия етаж, спря и се вторачи в тъмната стая. След като не видя нищо, извади от джоба на черния си панталон годежния пръстен с циркон, който бе купил, докато пазаруваше дрехи за Тиш. Продавачът в бижутерския магазин се присмя на избора му, но не знаеше, че пръстенът не е предназначен за подарък.

Цирконът притежаваше твърдост 8.5 по скалата на Мох и лесно разрязваше стъкло. Мърсър прокара камъка по края на стъклото и пое дълбоко въздух. След миг щеше да разбере дали алармата е зонирана. Ако я задействаше, нито той, нито Тиш щяха да имат достатъчно време да избягат от двора, преди пазачите да се втурнат навън да видят какво става.

Пое още една глътка въздух и леко бутна с длан стъклото.

Тънките жички на алармената система се отделиха и парчето безшумно тупна на килима в стаята. Сградата остана тиха.

Сърцето на Мърсър биеше като обезумяло. Но освен ударите му той долови и друг шум, вдигна глава и видя светлините на приближаващ се полицейски хеликоптер, който се намираше на десетина преки. Мощните му халогенни фарове вече пронизваха мрака наоколо.

Мърсър се опита да отвори прозореца, но многобройните пластове боя го бяха залепили за рамката.

— По дяволите — тихо изруга той и удари долната част на рамката. Парченцата стъкло, останали там, се забиха болезнено в ръката му.

След няколко силни удара прозорецът се отвори. Хеликоптерът заглушаваше всички шумове. Мърсър се вмъкна през счупеното стъкло. В същия миг хеликоптерът увисна над малкия двор. Във въздуха се разхвърча прахоляк. Звукът беше оглушителен.

— Тиш, хайде — извика Мърсър.

Тя се изкатери по стълбата. Прожекторът на хеликоптера освети двора, прониквайки в най-тъмните ъгли.

Мърсър сграбчи Тиш за китките и я издърпа в стаята. Тя извика, когато гърдите й се охлузиха в твърдия перваз. Мърсър се наведе и затвори прозореца точно когато лъчът на прожектора освети кабинета. За миг му се стори, че ченгетата видяха лицето му, но светлината отмина нататък. По двора и по външната стена на сградата се образуваха странни сенки. От хеликоптера импровизираната стълба приличаше на едно от аварийните стълбища, опасващи като бръшлян постройката.