Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Господи, как ме заболя — каза Тиш, масажирайки гърдите си.

— Бих искал да ти помогна, но сигурно ще ме удариш.

Тя се усмихна. Явно нямаше сериозни наранявания. Мърсър извади фенерче от якето си и го запали. Преди да започне да търси, той измъкна и браунинга от кобура.

Не знаеше колко време ще останат в офиса, затова се налагаше да премахне двамата пазачи. Не можеше да рискува да го изненадат неподготвен. Не хранеше илюзии, че ще елиминира двамата професионални убийци в открит двубой и нямаше намерение да играе честно.

— Изпитваш ли съмнения за онова, което ще направим? — попита той.

— Ако тези хора имат нещо общо с унищожаването на „Океански търсач“, те заслужават да бъдат наказани. — Твърдостта в гласа и беше смразяваща.

— Добре. Искам да чакаш тук, докато всичко свърши. Ще се върна да те взема.

На слабата светлина в очите му се четеше страх, но челюстите му бяха стиснати решително. Мърсър докосна ръката й, която леко трепереше.

Лампите на последния етаж бяха угасени, но стълбището бе осветено. Мърсър даде фенерчето си на Тиш, сложи си очилата за нощно виждане и тръгна.

Повечето стаи на четвъртия етаж бяха празни, прашни и занемарени. Мърсър слезе безшумно по стълбите. На третия етаж имаше една-единствена лампа, която осветяваше тесния коридор. Всички врати бяха заключени, не се виждаше никой. Той облиза пръстите си и отвинти крушката. Коридорът потъна в мрак.

Слезе на втория етаж, който представляваше огромно помещение, разделено на малки кабинки. Във всяка имаше бюро, стол и компютър. Работната площ беше добре осветена, затова той свали очилата и ги остави на едно от бюрата.

Мърсър коленичи да огледа пода, но видя само крака на бюра и столове и се запромъква в стаята.

Спомни си думите на инструктора от ЦРУ, който бе казал, че трябва да намериш врага с обонянието и слуха си, преди да го видиш. Долови миризма на тютюнев дим и безмълвно му благодари. В помещението беше толкова тихо, че се чу как пазачът дръпна от цигарата. Мъжът беше на не повече от три метра вдясно, скрит зад тънка стена.

Мърсър погледна часовника си. Беше оставил Тиш преди петнайсет минути и трябваше да бърза, защото паниката скоро щеше да я завладее.

Реши да действа дръзко и съблече черното си кожено яке. Черният панталон и ризата му бяха подобни на облеклото на пазача, който можеше да го сбърка с колегата си. Мърсър се изправи и си заподсвирква весело. Невидимият пазач скочи от стола и тръгна към него.

Мъжът зави зад ъгъла и застана пред Мърсър. Картечният му пистолет беше насочен. В секундата, която му бе необходима, за да разбере, че това не е партньорът му, Мърсър извади браунинга и стреля. Пазачът умря, преди да успее да натисне спусъка, и се стовари върху стоманеното бюро. Ръката му помете купчина листове. В средата на тялото му зееше огромна дупка.

Мърсър облече якето си, тръгна към стълбището и слезе на партера.

Фоайето също заемаше целия етаж. Чакалнята бе обзаведена с няколко подбрани с вкус канапета, голям турски килим и огромна рецепция. Стените бяха боядисани в успокояващо бледорозово, а репродукциите изобразяваха кораби. Осветлението беше оскъдно и по-голямата част от помещението тънеше в мрак.

На вратата се бе облегнал някой. На хълбока му имаше кобур. Мърсър се запита дали може да го убие в гръб.

Сякаш предупреден от първичен инстинкт, пазачът рязко се обърна, извади пистолета си и стреля. Куршумът мина покрай крака на Мърсър, който се хвърли на пода и се претърколи. Куршуми обсипаха мрамора около главата и тялото му. Той успя да се сниши зад рецепцията и когато надникна, за да види къде е отишъл мъжът, в дървото рикошираха още куршуми, разпръсквайки трески, които се забиха дълбоко в челюстта и дясната му буза.

— Мамка му — измърмори Мърсър и избърса кръвта от лицето си.

Неочаквано лампите угаснаха.

Мърсър безшумно се отдалечи от рецепцията и допря гръб до стената. Планът му беше да намери електрическия ключ, да запали осветлението и да изненада противника, но се спъна в крака на пазача.

Нито един от двамата не очакваше сблъсъка. Мърсър се дръпна и после се хвърли напред. Рамото му срещна коляното на гарда. Мъжът падна по лице, но въпреки това успя да удари Мърсър по главата с пистолета си. Мърсър заби юмрук в крака му, като го парализира мигновено и спечели време да извади браунинга си.

Пазачът го ритна с другия си крак и пистолетът на Мърсър изтрака на мраморния под. Той се дръпна от мъжа, който вече се опитваше да се изправи. В помещението беше твърде тъмно, за да види къде е оръжието му, затова Мърсър се съсредоточи върху противника си. Скочи и отново атакува, като го блъсна в стомаха и изкара въздуха от белите му дробове. Гардът отстъпи назад. Мърсър го блъсна към канапетата, прелетя над тях и се стовари на пода, навехвайки болезнено рамото си.