Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Стой! Не мърдай! — извика мъжки глас.

Мърсър се вцепени. Пулсът му се учести. Синът на Шапката бе казал, че в сградата са влезли само двама мъже и те вече бяха елиминирани. На кого беше гласът?

— Дръпнете се от бюрото и се обърнете бавно. — Заповедта бе придружена от зареждане на револвер.

На прага стоеше възпълничък гард, наемно ченге с бледо лице и трепереща ръка на оръжието.

— Трябва да отговаряте на много въпроси. Дръжте ръцете си така, че да ги виждам. Приближете се към аквариума.

Мърсър отстъпи назад. Тиш вървеше до него. Тя не извика, когато пазачът влезе, изглежда се владееше. Мърсър изпита желание да бъде спокоен като нея. Появата на мъжа го бе уплашила. Грег Русо сигурно бе повикал подкрепления, след като Кепето бе напуснал поста си на отсрещната страна на улицата. Мърсър нямаше как да разбере дали в сградата има още хора. Мъжът се приближи до бюрото, без да изпуска от прицел Мърсър, и със свободната си ръка понечи да вземе телефонната слушалка. Мърсър се подготви за шанса, който му се предостави, и щом пазачът погледна към телефона, се хвърли.

Времето сякаш спря. Сетивата на Мърсър бяха изострени до краен предел. Той виждаше косъмчетата на лицето на мъжа, надушваше потта му и чуваше учестеното му дишане. Съсредоточи се върху ръката, която държеше револвера. Пръстът на пазача се сви около спусъка.

Оръжието изтрещя точно когато Мърсър сграбчи китката на гарда. Барутният дим опари очите му и го заслепи. Аквариумът до Тиш експлодира и върху килима се изсипаха вода, камъчета и рибата.

Откатът повдигна револвера високо над главата на пазача и Мърсър заби рамо в ребрата му. Мъжът прелетя над бюрото и рухна до стената, изпускайки оръжието си.

Мърсър грабна револвера и се прицели в пазача, но не натисна спусъка.

— Ти не си от онези и затова не е нужно да умираш. — Мърсър спусна оръжието и се обърна към Тиш. — Добре ли си?

— Като мартини — поразклатена, но не и объркана.

— Трябва да се махаме оттук. Някой може да е чул изстрела.

Мърсър протегна ръка и Тиш се приближи до него и я хвана. Той се вторачи за миг в умиращата риба, която се мяташе на мокрия килим, и гледката предизвика неясен спомен.

— Беноа Шарлето — промълви Мърсър.

— Какво? — попита Тиш, докато предпазливо се изкачваха към четвъртия етаж и стълбата на външната стена.

— Още една улика. — Приглушеният му глас прозвуча победоносно.

Ричард Хена си лягаше след късно похапване в кухнята, когато телефонът до леглото му иззвъня. Той грабна слушалката преди второто позвъняване. Съпругата му бе свикнала със среднощните обаждания и не се размърда.

— Хена.

— Дик, обажда се Мардж. — Маргарет Дойл беше заместник-директор на ФБР, най-старият и най-добрият приятел на Дик Хена. Тя не си направи труда да се извини, че го е събудила. — Филип Мърсър е напуснал района на Вашингтон.

— Как?

— С влак. Агентите, които изпратихме да наблюдават гара „Юниън“, не са го видели, защото се е качил в метрото на Ню Карълтън. Разбрахме го току-що по кредитната му карта. Купил е два еднопосочни билета за Ню Йорк от кондуктора във влака.

— Господи.

— Какво има, скъпи? — сънено измъкна Фей.

— Нищо, мила — отговори той, слагайки ръка на слушалката, а после заговори тихо, но ясно. — Добре, Мардж, обади се в Ню Йорк и им кажи да изпратят няколко души на гара „Пенсилвания“ в случай че Мърсър опита да се върне с влак. Изпрати им по факса снимката му.

— Вече го направих.

— Ако го хванат, искам веднага да бъда уведомен. А после Мърсър и Тиш Талбът незабавно да бъдат откарани във военновъздушната база „Андрюс“.

— Да прекратим ли наблюдението на къщата му?

— Не. Готов съм да се обзаложа, че той отново ще се промъкне покрай нас. Обади ми се, ако има някакво развитие.

— Съжалявам за провала, Дик.

— Вината не е твоя. Мисля, че всички подценихме Мърсър.

Хена затвори и облече халата си. Знаеше, че няма да заспи до сутринта. Слезе на долния етаж, направи си чаша кафе и сетне влезе в кабинета си. Запали лампата на бюрото и изпъшка, когато светлината блесна в очите му.

Набра комбинацията на сейфа и извади единствената папка вътре. Надписът беше „Преди войната“ и там бяха записани личните му наблюдения, откакто му бяха донесли писмото от Ониши.

Хена бавно прочете написаното. Първата страница съдържаше само факти, подредени в хронологичен ред. Добави пътуването на Мърсър и Талбът до Ню Йорк в края на списъка.