Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Следващата част от досието описваше вербуването му от ЦРУ и мисията в Ирак. Когато бе съставен планът за инфилтриране, за длъжността експерт по минно-геоложки проучвания бяха поканени четирийсет и осем кандидати. Мърсър бе осмият от интервюираните и след първата серия от проверки останалите събеседвания бяха прекратени. Резултатите от теста му за интелигентност бяха над нивото на гениите и той се бе представил безупречно на всички проверки на паметта. Един от изпитващите бе отбелязал, че Мърсър може да помни четиринайсетцифрено число двайсет и четири часа, след като го види. Мърсър се бе съгласил да се включи в екипа и бе изпратен в тренировъчна база във Вирджиния, където бе показал отлични резултати по точна стрелба и преодоляване на препятствия, но се бе представил посредствено в комуникациите и „основните тънкости на занаята“.

Приложеният психологичен доклад документираше болезнено съсредоточаване върху самостоятелността и дълбоко вкоренен страх от изоставяне, който вероятно се дължеше на факта, че рано е останал сирак. Мърсър притежаваше качества на роден водач, но бе предпочел да не ги развива. В обобщение, психиатърът пишеше, че мотивът на Мърсър да се включи в екипа за инфилтриране е потребността му от постоянни предизвикателства. Лекарят се опасяваше, че това може да доведе до безразсъдно поведение, но препоръчваше одобряването му.

В средата на януари 1991 година Мърсър и осем командоси от силите за бързо реагиране „Делта“ се бяха спуснали с парашути в северен Ирак, близо до град Мосул. Мястото бе избрано от Мърсър и екип от анализатори на сателитни снимки като най-вероятните координати на уранова мина.

Мърсър бързо бе потвърдил, че мината още не произвежда нищо и уранът е с твърде лошо качество, за да послужи за направата на ядрено оръжие. Екипът бе нападнат от охраната на мината, докато се бе измъквал през оградата. По време на престрелката бяха убити двама командоси, а трети бе загинал след това, докато се оттегляха през скалистата пустиня.

Спасителният хеликоптер, на който бяха разчитали, не бе успял да ги вземе заради силния обстрел от иракски разузнавателни автомобили. Мърсър бе превел останалите командоси през сипеи, по които преследвачите им не бяха могли да минат, и бе сполучил да ги доведе до Мосул. Там те бяха откраднали камион с продукти и се бяха добрали до турската граница. Командосите бяха единодушни, че Мърсър е причината за успеха им и без него нито един от тях не би оцелял.

Два дни след анализа на разузнавателните данни президентът Буш бе издал заповед за началото на операция „Пустинна буря“.

Хена стана и закрачи напред-назад с наведена глава. От досието знаеше, че Мърсър познава покойния баща на Тиш Талбът. Това би обяснило посещението му в болницата. Но за действията му след това нямаше обяснение. Как бе разбрал, че мъжът, влязъл в стаята, не е лекар, нито агент на ФБР? Защо не се бе свързал с ФБР веднага щом бе измъкнал Тиш Талбът? Защо сам извършваше разследване? И ако бе отишъл в Ню Йорк да проучи корабоплавателната компания, какво бе открил?

— Господи, колко много въпроси, а нито един отговор — изстена Хена.

Телефонът иззвъня пронизително и той грабна слушалката.

— Хена.

— Господин Хена, обажда се Пит Мортън от Ню Йорк.

— Какво научи, Пит?

— Откъде знаехте, че на Единайсета улица нещо не е наред?

— Зарежи въпросите и ми кажи какво се е случило. — Сърцето на Хена биеше като обезумяло и дланите му се изпотиха.

— В 0:53 сутринта по Единайсета улица е минал човек, който е стрелял пет пъти с ловджийска пушка и е разбил няколко прозорци и врати, после е избягал. Няма заподозрени, нито улики.

— Някоя от поразените сгради собственост ли е на компания на име „Океански превози и товари“?

— Да. Как…

— Остави това. Незабавно изпрати няколко души там. Да арестуват всеки, когото видят. Обади ми се веднага щом приключат.

— Лично ще се погрижа, господин Хена.

Дик затвори и се отпусна на стола.

— Какви ги върши Мърсър, по дяволите?

Шотландското уиски в чашата на Иван Кериков бързо се разреждаше, докато ледът се топеше в азиатската жега. Чашата беше изпотена, а салфетката на масата в хотел „Роял Ривър“ бе влажна. Кериков отпи още една голяма глътка.

Той беше в Банкок от два дни, през които не се бе случило нищо, радваше се на насладите в хотела, уважавания „Ориентал“, където си бе наел апартамент в крилото на писателите, и се отдаваше на плътски удоволствия на Пат Понг Роуд, прочутият квартал на проститутките. Освен това Кериков мислеше за бягството си от Москва и се питаше дали не бе действал твърде прибързано, като бе застрелял ревизора на КГБ в кабинета си. Стигна до извода, че трябваше да изтърпи въпросите на онзи незначителен човек и после да напусне страната, но убийството бе дало на Кериков чувство за завършеност, от което се нуждаеше, преди да замине.