Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Щом разбием вратите и алармата се включи, те ще повикат пазач.

— Разчитам на това.

— Нали няма да убиеш никого? Защото ако го сториш, аз нямам нищо общо с тази история.

— Договорихме се, Шапка. — Гласът на Мърсър беше леденостуден. — Никакви въпроси. Ако момчетата ти направят каквото искам, за нула време ще се приберат вкъщи. Няма да има никакъв риск за тях.

— Искам само да те питам защо го правиш, Мърсър. И двамата знаем, че имаш пари. Това е шибан транспортен офис. Дори заплатите им ще са мизерни.

— Не е твоя работа, Шапка. Просто изпълни задачата и ще бъдем квит. — Адреналинът прииждаше във вените на Мърсър като инжекция хероин в кръвоносната система на наркоман. — Знам какво правя.

Мърсър погледна Тиш, която седеше на задната седалка. Лицето й бе пребледняло. Черните й коси блестяха. Сините очи бяха широко отворени, но изпълнени с доверие. Той се вторачи в тях, търсейки знак на слабост, но не видя нищо.

— Готова ли си?

— Да — прошепна тя. Погледът й беше непреклонен.

Слязоха от колата и след секунди се сляха със сенките на топлата нюйоркска нощ.

Час по-късно, малко преди зазоряване, по Единайсета улица мина шевролет „Камаро“. В тишината излая куче, раздразнено от бръмченето на колата.

Шофьорът беше съсредоточен в пътя, хлъзгав от дъжда, но пътникът се наслаждаваше на мига. Ловната пушка в ръката му беше хладна и тежка. Вятърът, който повяваше през смъкнатото стъкло, беше топъл и влажен, но свеж. Адреналинът в организма на мъжа бе изострил сетивата му.

Шапката дължеше много на Мърсър. Той можеше да повери шофирането на някой от бандата си, но сам щеше да стреля. Когато стигнаха на четири врати от мишената, шофьорът натисна клаксона и изкрещя като индиански вожд.

Шапката подаде през прозореца дулото на пушката-помпа „Ремингтън“, стреля и остана доволен от резултата. Първият куршум строши стъклото на апартамент на партера.

Вторият взриви вратите на друга къща. Дебелото дъбово дърво се пръсна на трески. Третият изстрел разби прозорец. Шофьорът продължаваше да крещи и клаксонът да свири, но Шапката не чуваше нищо. Очите му бяха приковани в следващата мишена.

Той стреля, зареди пушката и се наведе през прозореца, за да стреля отново. Вратата на „Океански превози и товари“ беше много по-солидна от останалите на улицата, но не можа да издържи на двата изстрела, и увисна на горната си панта. Куршумите я бяха разбили.

Алармената система се включи и прониза нощта по-силно от клаксона на шевролета. Шапката стреля в още един прозорец и после свали оръжието си. Шофьорът пусна клаксона и колата излезе от района.

След шест минути на сцената пристигнаха две полицейски коли. Ченгетата направиха повърхностен оглед на квартала и започнаха да взимат показания от изпадналите в паника жители. Полицаите вече бяха решили, че стрелбата е извършена от младежи, които се забавляват — насилие без определена цел в град, който беше известен с това.

Грег Русо обаче знаеше, че нищо, случило се на „Океански превози и товари“, не е случайно. Той пристигна на местопроизшествието веднага след като му се обадиха от охранителната фирма. Според документите той беше заместник-президент, отговарящ за офиса в Ню Йорк, но всъщност „Океански превози и товари“ нямаше президент. Шведската групировка, посочена като директорат на компанията, представляваше само пощенска кутия в Стокхолм. Единственият човек, който стоеше над Русо, беше Иван Кериков, шефът на Седми отдел „Научни операции“.

Русо разговаря с полицаите няколко минути, като разпитваше за подробности за инцидента, но всъщност не слушаше обясненията им. Двайсетте години в КГБ го бяха научили да не приема нищо за чиста монета.

— Пак повтарям, господин Русо, няма за какво да се тревожите — каза едното ченге. — Това не е влизане с взлом, а хлапета, тръгнали да всяват ужас. Ще се погрижа тази нощ в квартала да има няколко патрулни коли. Няма да ви безпокоят повече.

— Нашата компания плаща огромни данъци, сержант. Очаквам да ни осигурите задоволителна защита. — Русо говореше английски без акцент.

— Съжалявам, но не мога да поставя хора да пазят офиса ви. Ако искате, ще ви кажа името на някоя частна охранителна фирма. Те ще изпратят служителите си само за десет минути. — Сержантът работеше допълнително в събота, докато съпругата му беше на гости при майка си в Трентън.

— Всичко е наред — престори се на успокоен Русо. — Убеден съм, че си въобразявам. Онзи, който е вилнял на тази улица, не е имал за цел нашия офис. Вероятно сте прави, че са били хлапета.