Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Аз съм американка.

Кенджи се обърна към нея. Лицето му беше красиво и жестоко.

— Дано да имате по-широки разбирания, защото инак взаимоотношенията ни и животът ви ще свършат бързо. Много скоро ще се наложи опитът за преврат на Ониши да се провали. Кметът Такамора е мъртъв и Ониши ще го последва. А когато това стане, ще се нуждаем от вас, за да използвате влиянието си да успокоим хората и да сложим край на насилието.

— Аз съм репортер и само отразявам новините, а не ги правя — Джил си спомни думите на бившия си колега.

— Журналистите могат да въздействат на общественото мнение и да променят политиката много по-успешно от политиците. Вие притежавате власт, каквато хората не съзнават, че са ви дали. Когато настъпи моментът, най-много след седмица, вие ще разкриете всичко, което знаете за Ониши и Такамора. Тъй като и Ониши ще е мъртъв, няма да има кой да опровергае думите ви. Ще ви разкажа и още подробности. Хората трябва да се съсредоточат върху опита за преврат. Това трябва да остане главната новина в продължение на няколко седмици. Причините не ви интересуват. Когато всичко свърши, обещавам ви, че никога повече няма да бъдете безпокоена и сътрудничеството ви няма да бъде разкрито.

— А ако откажа? — попита Джил по-смело, отколкото се чувстваше.

— Ще ви убия незабавно — сухо отговори Кенджи. — Не е необходимо да ми отговаряте веднага. Искам да помислите. Избрах вас, защото смятам, че ще ви е много трудно да вземете решение — добави той, докато излизаше. — Не ме разочаровайте.

Бар „При Дребосъка“ беше кръстен на собственика си и се намираше на четири преки от къщата на Мърсър. Когато за първи път влезе там, той очакваше, че ще види зад бара огромен мъж, но Пол Гордън беше висок едва метър и четирийсет и тежеше четирийсет и пет килограма.

Заведението беше малко. Имаше само осем високи столчета и шест сепарета за по шестима. Застланият с линолеум под имаше вид, сякаш не бе метен от години. Стените бяха украсени с картини, изобразяващи конни надбягвания и трофеи от „Саратога“, „Белмонт Парк“ и „Йонкърс Рейсуей“ — само няколко от хиподрумите, където Пол се бе състезавал като професионален жокей. Макар да не бил звезда, смятали го за добър ездач с доказани способности. Но Пол бил пристрастен към хазарта, а късметът го напуснал задълго. За да изплати дълговете си, лихварят му заповядал да загуби определени надбягвания.

Разказвайки всичко това на Мърсър, Дребосъка бе признал, че конят му бил първенец по дух и нямало да се даде на друг. Сърцето не дало на Дребосъка да дръпне юздите и да финишира втори. Същата вечер собственикът на коня дал пищен банкет по случай победата. Сутринта биячите на лихваря счупили капачките на коленете на жокея със стоманена тръба. През последвалите месеци на болезнено възстановяване Дребосъка проклинал глупавия кон за бързината му, но най-сетне простил на Денди Мейд, след което отворил бар в родния си Вашингтон.

Мърсър влезе в бара. Дребосъка му махна и веднага му наля водка с лимонов сок.

— Благодаря. Нуждаех се от питие. — Мърсър взе чашата и се приближи до тапицираното в червена кожа сепаре, където седяха Тиш и Хари Уайт.

В заведението имаше само още двама посетители — работници от обществената пералня на ъгъла.

— Съжалявам, че трябваше да изведа Тиш от къщата ти, Мърсър, но уискито ти свърши.

— Имам неотворена бутилка под бара.

— Имаше, Мърсър. Пък и кой би търсил там, по дяволите?

— Нищо лошо не е станало — каза Мърсър и се обърна към Тиш. — Как си?

— Много добре — изкикоти се тя. Беше леко пийнала. — Но трябва да призная, че не съм свикнала да се наливам през деня.

— Остани с Хари и мен, и ще ти покажем тънкостите на занаята — сърдечно се усмихна Мърсър. Вероятно алкохолът щеше да й се отрази добре и да я подготви за онова, което щеше да я помоли да направи.

— Какво откри в службата си?

— Нови улики. Довечера искам да проверя още нещо и после двамата с теб ще се предадем на властите.

— Какво?

— Ти беше под закрилата на ФБР, когато те намерих, Тиш, и съм сигурен, че те искат да се върнеш при тях. А аз трябва да отговарям за труповете, които оставих в центъра на града.

— Хей, Хари, идват двама мъже в костюми — каза Дребосъка, надничайки през мръсния прозорец.

Мърсър погледна Хари въпросително.

— Тиш ми разказа историята за вчера, затова взех предпазни мерки и накарах Дребосъка да наблюдава какво става наоколо.