Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— А телефоните?

— Нашата войска ще превземе и ще контролира главните предавателни кули и континенталния кабелен възел. Новината за преврата ще изтече, преди да сме подготвили предаванията си, но няма да бъде потвърдена.

— Справил си се отлично, Дейвид. Всичко изглежда наред, но има един малък проблем.

— Какъв? — попита Такамора и се наведе напред.

Вратата на кабинета се отвори и застрашителният Кенджи, помощникът и телохранителят на Ониши, застана зад стола на кмета.

— Какъв е проблемът? — нервно повтори Такамора, след като погледна новодошлия.

— Ултиматумът, който написах на президента, е взет от кабинета ми. Предполагам, че е изпратен във Вашингтон.

Такамора не можа да прикрие изненадата си:

— Нужно ни е още време. Защо си го изпратил?

— Не съм казал, че съм го изпратил, Дейвид. Писмото е изчезнало от кабинета ми. Единственият човек, който знае за него и е бил сам в кабинета ми, си ти. Следователно трябва да те попитам дали си изпратил ултиматума на президента без мое разрешение.

— Кълна се, че видях писмото само веднъж. — Такамора бързо осъзна, че е в опасност. — Никога не бих го взел.

— Искам да ти вярвам, Дейвид, но не мога. Не знам какво желаеш да постигнеш с постъпката си, но те уверявам, че знам какъв ще бъде резултатът.

— Кълна се, че не съм взимал писмото. — Бледата като восък кожа на кмета се осея с капки пот.

— Ти си единственият човек, който има достъп до тази стая и знае къде се намира сейфът ми. Трябва да те поздравя за уменията ти на касоразбивач. Поразителни са. — В гласа на Ониши не прозвуча възхищение. — Ако мислиш, че постъпката ти ще осуети усилията ми, дълбоко грешиш. В момента оръжията се подготвят да бъдат транспортирани тук. Уредил съм армия от силно мотивирани наемници. Разбира се, би било по-лесно да използвам твоята Национална гвардия, но ще се справя и без нея. Ти можеше да станеш президент на най-новата и вероятно най-богатата страна в света, ако не беше алчен и не ме бе измамил, Дейвид.

— Не съм — отчаянието повиши с една октава гласа на Такамора.

— Намирам за възхитително, че поддържаш невинността си до края — тъжно отбеляза Ониши.

Кенджи уви тънък найлонов шнур около врата на Дейвид Такамора и го затегна с изумителна сила. Такамора вкопчи пръсти в гаротата. Езикът му се подаде между пожълтелите от тютюна зъби и започна да надебелява. От устата му се изтръгнаха последни предсмъртни хрипове.

Ониши невъзмутимо наблюдаваше ужасяващото убийство. Сбръчканите му пръсти не потрепваха.

Кенджи дръпна още веднъж гаротата и съпротивата на Такамора отслабна. След няколко минути кметът престана да мърда. Дейвид Такамора беше мъртъв.

Кенджи махна найлоновия шнур от врата му, където се бе образувала тънка кървава ивица. Той избърса гаротата в сакото на Такамора, нави я и я пусна в джоба на широкия си, черен панталон.

— Радвам се, че не повърна вътрешностите си — отбеляза Ониши. — Хвърли трупа на кучетата и се върни.

Трийсет минути по-късно Кенджи отново влезе в кабинета. Макар че се бе преоблякъл, той още вонеше на смърт.

— Готово — рече Кенджи.

— Какво има? — попита Ониши, защото разбра, че нещо безпокои човека, който му беше като роден син. — Не позволявай амбициозността на Такамора да те разстрои.

— Не неговата, а твоята амбициозност ме разстрои.

— Не започвай отново, Кенджи — предупреди го Ониши, но помощникът му продължи.

— Изпълних заповедите ти във връзка с тази операция, но не съм съгласен с тях. Плановете ти с Такамора бяха само второстепенни по пътя към изпълнението на истинските ни цели, но въпреки това ти им отдели пълното си внимание. Приоритетите ни са други. Предизвикателството на Такамора би трябвало да е знак да спрем този глупав преврат, който бездруго беше резервен вариант. Трябва да разбереш, че превратът няма да успее. И ще изложи на риск всичко, за което работим.

— Нашият руски приятел те е заплашил и ти вече нямаш доверие в мен, Кенджи.

— Не, Ониши-сан, но първо трябва да се съсредоточим върху задълженията си към него.

— Нека да ти кажа нещо за руския ни съюзник. Той ще ни измами. За него ние сме само средство. Трябва да сме лоялни предимно към народа на Хавай и да държим под контрол руснака.

— Но ние обещахме…

— Това вече не означава нищо. Амбициите на Такамора промениха всичко. Когато написах писмото, обявявайки нашата независимост, знаех, че посланието ми ще бъде изпратено, независимо какви ще бъдат заповедите на Кериков. Трябва да продължим с мисията си. Предателството на Такамора приближи крайния срок. Убеден съм, че президентът замисля възмездие. Затова трябва да нанесем удара сега. Превратът може да успее без Такамора. Ние можем да контролираме неговите хора.