Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Президентът помоли Дик Хена да остане и освободи Барнс и Морисън.

— Дик, тъй като случаят е в твоята област, ти ще ръководиш операцията. Искам да знам какво е мнението ти.

Директорът на ФБР се замисли за няколко минути и после откровено отговори:

— Не знам. Бележката, която получихме преди два дни, по нищо не се различава от стотиците откачени писма, изпращани ни всяка седмица. Но след като „Океански търсач“ потъна, се стреснахме и й обърнахме внимание. Два дни по-късно единствената оцеляла бе отвлечена от човек, когото смятам за патриот. Оставил е диря от трупове в града, искал е някаква информация по морско право от Маями и сеизмичните данни на Хавай за май 1954 година от архивите на Института по геология. Моля ви, сър, не ме питайте защо най-добрите ми хора не могат да разберат какво става. Но доктор Мърсър несъмнено е намислил нещо.

— Защо би се замесил в подобна история?

— Мотивът му може да е отмъщение. Бил е помолен да се включи в научния екип на НАОМ на борда на „Океански търсач“, но не е бил в страната. Поисках от Пол Барнс данните от проверката на ЦРУ за Мърсър, направени преди заминаването му за Ирак. Вероятно там има нещо, което ще ни помогне.

— А писмото от Такахиро Ониши?

— Погледнете днешните вестници и ще видите, че всяка малка етническа група в света е тръгнала да обявява независимост, колкото и дълго да е живяла мирно със съседите си. В Африка, Европа и Азия. Можем ли да твърдим, че ние сме неуязвими? Мнозинството от населението на Хавай е от японски произход. Повечето от тях не са виждали континенталните Щати. Вероятно нямаме право да ги управляваме със западняшките си идеи. Знам ли.

— Съзнаваш ли какво говориш, Дик?

— Да, господин президент. Не ми харесва, но знам какво говоря. Може да се изправим пред ситуация, каквато е възниквала само веднъж досега. Тогава тя сложи началото на война, която продължи пет години и взе повече жертви, отколкото всички войни заедно в американската история. Линкълн излезе герой, но вероятно само защото беше убит мъченически.

Такахиро Ониши натопи парче говеждо месо в соса в чинията си, поднесе го към устата си и замислено задъвка. Дейвид Такамора, кметът на Хонолулу, наблюдаваше възрастния индустриалец с добре прикрито отвращение.

Ониши дъвка няколко секунди и после се наведе и изплю гъстата маса месо в сребърна кофа за вино, която вече бе пълна почти до половината със сдъвкана, но несмляна храна. Той внимателно избърса устни и направи знак на иконома да вдигне съдовете.

— Кажи на готвача, че аспержите бяха поувехнали и ако това се повтори, ще бъде уволнен. — В немощния му глас не прозвуча злоба, но човек с неговото положение трябваше да бъде сигурен, че заповедите му ще бъдат изпълнени. — Не мога да повярвам, че не яде повече, Дейвид. Месото беше докарано тази сутрин от фермата ми в Япония.

— Апетитът ми не е такъв, какъвто беше — отговори Такамора, свивайки рамене.

— Надявам се, че състоянието ми не те е разстроило.

— Съвсем не — побърза да отрече кметът. — Но в момента съм под голямо напрежение. Планирането на таен преврат не е лесна работа.

Ониши се отдалечи от махагоновата маса, използвайки електрическата си инвалидна количка. Такамора остави салфетката и тръгна след него, като мълчаливо прокле отвратителното зрелище с ритуала му на хранене.

Макар че Такамора едва минаваше петдесетте, лицето му бе отпуснато като на много по-възрастни японци. Около очите му се бяха образували торбички. На някога слабото му и стегнато от дългогодишните упражнения тяло се бе издуло шкембе и торсът му изглеждаше твърде голям за краката.

Рамките на картините в кабинета на Ониши отразяваха топла светлина. Такамора се настани в коженото кресло, а Ониши докара количката си зад широкото си бюро с повърхност от позлатен бронз.

— Може да пушиш, ако искаш — покани го Ониши.

Такамора не се поколеба и запали цигара с пъстра запалка за еднократна употреба.

— Какво имаш да докладваш?

Обвит в синкаво-сив дим, Такамора заговори бавно, за да прикрие напрежението, което винаги изпитваше в присъствието на Ониши.

— Почти сме готови да изпратим ултиматум на президента. Две поделения от лоялни гвардейци ще блокират Пърл Харбър и летището. Губернаторът ще се върне от континента след седмица. Ще го задържим веднага щом слезе на брега. Нашите сенатори и представители веднага ще бъдат отзовани от Вашингтон. Ако се съпротивляват срещу плановете ни, и те ще бъдат задържани. Сенаторът Намура вече изрази интерес да се присъедини към нас. Имам пълните уверения на замесените граждански организации, че са готови да вземат участие със стачки и митинги. Медиите също са готови. След началото ще има четирийсет и осем часово информационно затъмнение. Ще се излъчват новини както обикновено, но няма да се споменава за преврата. — Такамора бръкна в джоба на сакото си и извади лист. — Тук са имената на сателитните техници, които ще предават новините. Ако не се подчинят, ще заповядам да ги арестуват или да унищожат съоръженията им.