Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

В момента корабът се намираше на север от Хавай, спрял поради проблеми в моторите. Според източниците на Дейвид „Августовска роза“ щеше да потегли до петнайсет часа и компанията не бе поискала външна помощ. Товарът от говеждо месо, който трябваше да бъде взет от Сиатъл, се прехвърляше на друг кораб.

Запитването на Мърсър за информация за плавателни съдове, потънали в същите води като „Океански търсач“, бе отворило кутията на Пандора. През последните петдесет години там бяха изчезнали четирийсет кораба, макар че от седемдесетте години на XX век инцидентите не бяха толкова чести. Мърсър предположи, че това се дължи на новата технология за прогнозиране на метеорологичните условия. Той забеляза, че повечето потънали плавателни съдове са риболовни гемии, развлекателни кораби и лодки. Мърсър отбеляза с черна писалка по-очебийните изключения.

„Океански търсач“, научноизследователски кораб на НАОМ, юни тази година, един оцелял.

„Ошаби Мару“, японски траулер, декември 1990 година, няма оцелели.

„Филипе Сантос“, чилийски метеорологичен кораб, април 1982 година, няма оцелели.

„Уестърн Пасидж“, американски товарен кораб, използван за полагане на кабели, май 1997 година, няма оцелели.

„Кюри“, френски океанографски изследователски кораб, октомври 1975 година, няма оцелели.

„Коломбо Принцес“, контейнеровоз от Шри Ланка, март 1972 година, трийсет и един оцелели.

„Балтимор“, американски танкер, февруари 1968 година, двайсет и четирима оцелели.

Между изчезването на „Балтимор“ през 1968 година и на рудовоз на име „Феникс“ през 1954, нито един голям кораб не бе потънал северно от Хавай. А потопяването на всеки голям плавателен съд преди 1954 година можеше да се припише на Втората световна война.

— И аз не знам какво да мисля — добави Тиш.

— Ако корабът, който те е спасил, е свързан по някакъв начин с КГБ, това би обяснило защо си чула руска реч.

Мърсър отново прегледа страниците, но постоянно се връщаше към списъка с потъналите кораби, отбелязвайки, че „Феникс“ е изчезнал заедно с целия си екипаж. Тук имаше нещо гнило…

— Господи.

— Какво? — попита Тиш.

Мърсър не осъзна, че е говорил на глас.

— Трябва да отида до службата.

— Защо?

— Имам предчувствие. — Той протегна ръка към телефона.

— Ало — чу се треперещият, дрезгав глас на Хари Уайт.

— Искам да дойдеш тук и да се грижиш за една приятелка… Не, не води гости… Да, имам още „Джак Даниълс“… Добре. Ще се видим след малко. — Мърсър затвори и се обърна към Тиш. — След няколко минути ще дойде един мой приятел. Искам да стоиш тук с него. Още се страхувам да те пусна навън. Не и докато не науча повече.

В очите й се четеше молба. Мърсър не можа да разбере дали тя иска окуражаване или повече информация.

— Ще се върна след няколко часа. Ако подозренията ми се окажат верни, до довечера нещата ще се изяснят и сутринта ще пътуваш в самолета към дома си. Пък и Хари е по-забавен от мен.

Десет минути по-късно на вратата се позвъни и в къщата влезе Хари. От устата му стърчеше цигара без филтър.

— Господи, Мърсър, нищо чудно, че ме повика. Това момиче е твърде хубаво, за да стои тук по собствена воля. Сигурно си я отвлякъл.

— Да, така е. Тиш Талбът, това жалко същество е Хари Уайт. Хари, Тиш.

Хари прокара пръсти през косата си.

— Дори да бях двайсет години по-млад, пак щях да съм достатъчно стар, за да ти бъда баща, но въпреки това ми е приятно да се запознаем.

Мърсър видя, че Тиш остана очарована. Трябваше да признае, че старецът още имаше обаяние. Тя щеше да бъде в добри ръце, докато го нямаше.

— Ще се върна след час-два.

— Не бързай — рече Хари. — Свободен съм цял ден и съм убеден, че тази красива дама изгаря от нетърпение за приятна компания.

— Ти си образец на това, Хари. Няма да се бавя, Тиш. Не го насърчавай, защото сърцето му е слабо.

— Остави ни насаме — извика Хари, обърна се и се вторачи в очите на Тиш.

Преди външната врата да се затвори зад него, Мърсър чу веселия й смях.

Дженифър Удридж стъписано вдигна глава, когато Мърсър влезе в кабинета.

— Къде беше? От вчера никакъв те няма.

— Обядвах дълго и загубих представа за времето.

— Хубаво. Следващия път, когато го направиш, първо ми кажи, за да мога да те прикривам. Ричард те търси като обезумял.

В същия миг телефонът иззвъня. Обаждаше се Ричард Харис Хауъл, дебелият, предвзет заместник-директор на Института по геология, шефът на Мърсър.

— Доктор Мърсър, трябва да те видя веднага в кабинета ми. Пред мен има списък на квитанции от пътуванията ти, който трябва да обсъдим. — Хауъл се явяваше по-скоро в ролята на счетоводител, отколкото на учен. — Изглежда си злоупотребил с държавни пари, докато си бил в Южна Африка.