Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Валерий стигна до главната лаборатория, минавайки през сложен лабиринт от прегради, врати и тесни коридори. Последната врата имаше електронна ключалка. Пазачът записа в колко часа влиза Бородин и взе магнитната му карта, за да не бъде изтрита от магнитните полета, създадени от уредите в лабораторията.

Минаваше полунощ, но вътре работеха десетина учени, лаборанти и асистенти, които наблюдаваха многобройните сензори. В средата на помещението имаше голяма метална маса, а над нея бе окачен лазерен проекционен апарат за холограмни изображения, свързан с главния компютър с множество фиброоптични кабели.

Пьотр Бородин седеше пред командното табло най-близо до проекционната маса. Слабото му тяло бе скрито под широка лабораторна престилка. Валерий пое дълбоко филтрирания, пречистен въздух и тръгна по гумения под.

— Отново ли работиш до късно, татко?

Пьотр Бородин беше най-възрастният член на научния екип, но притежаваше работоспособност, която учудваше всички. Прекарваше по денонощие и половина в компютърната зала и после без желание отиваше да поспи шест часа. Изнуреният му външен вид стъписа сина му.

— Взимаш ли си лекарствата, татко?

— Не — раздразнено отговори старият учен. — Кумадинът не е нищо повече от отрова за мишки, а бетаблокерът пречи на дишането ми заради климатичната инсталация. Престани да ми натякваш за сърцето. Виж това. Камерите отново са на линия.

Валерий погледна монитора и видя нещо, наподобяващо ад на земята. Окачена на кевларен кабел, обвита в покритие с втъкани графитни нишки и снабдена с лещи от синтетичен сапфир, камерата висеше точно над кратера на най-бързо разрастващия се вулкан в света. Изтласквана нагоре от недрата на земята, разтопената лава се изливаше в неизчерпаем поток от тесния кратер в земната кора сред облаци от отровен газ и разтопени минерали. Към камерата не беше прикрепен микрофон, но Валерий сякаш чуваше стенанията на земята, която изригваше.

— Скоростта отново се е увеличила — отбеляза Валерий.

— Е, и?

— Потокът се насочва на запад.

— Точно така. Намира се в северния екваториален пояс, както предвидих.

— Но течението се движи може би с три мили на ден. Това не може да предизвика промяна в образуването на конуса.

— Обикновено не, но скоростта на изригването на вулкана е толкова голяма, че двете сили създават наклон в потока от лава. Това е елементарна задача с вектори. Радвам се, че си тук, Валерий. Компютърът скоро ще приключи с обработката на данните от изминалия ден и ще бъде готов за проекцията на растежа.

Поради огромното количество информация, събирана от сензорите, и хаотичното движение на всичко в природата, „Августовска роза“ се нуждаеше от мощни компютри, за да направи достоверна прогноза за разрастването на вулкана. Макар че бе свръхмощна, електрониката на борда се нуждаеше от двайсет и четири часа да начертае карта с точност до милиметри на надигащия се конус под кораба и после да изработи прогноза къде ще пробие повърхността на Тихия океан.

Часовникът брояч на единия компютър показа, че холограмното изображение ще бъде завършено след минута и двайсет секунди. Валерий и баща му чакаха мълчаливо. И двамата предпочитаха да гледат кадрите, предавани от камерата, вместо да водят безсъдържателен разговор. Пьотр Бородин сякаш не забелязваше напрежението между тях, но за Валерий то бе осезателно.

Най-после броенето стигна до нулата и Пьотр включи холограмния проектор. Моделът над чертожната маса се появи като неясно, конусовидно очертание, но бързо се фокусира. Видяха се скали, излизащи във всички посоки канали и по-малки отвори. Изображението изглеждаше солидно, но всъщност бе съставено от лазерни лъчи.

— Активиране на логаритмите за екстраполация.

Компютърът вече бе направил десетките милиарди изчисления, необходими, за да се прогнозира нарастването на вулкана, и образът мигновено се промени. Появи се блещукаща синя равнина, изобразяваща повърхността на океана, и вулканът бързо се издигна над нея.

Бородин натисна още няколко копчета на командното табло и към проекцията се прибавиха линиите на географската дължина и ширина.

— Това е третият пореден експеримент, при който вулканът излиза на повърхността на хиляда метра извън хавайската изключителна зона от двеста мили [1] Според Конвенцията по морско право на ООН, държавите могат да обявят изключителна икономическа зона от 200 мили, в която притежават суверенни права за експлоатация на природните ресурси. — Б.ред. — доволно отбеляза Пьотр. — Мисля, че е време да уведомим Кериков.