Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Преди година детският му кошмар се бе завърнал в кабинета на Иван Кериков. Валерий не го познаваше, но Кериков очевидно знаеше всичко за него. Бородин научи, че този човек е шеф на отдела, за който работеше покойният му баща. Кериков спокойно обясни, че „Научни операции“ с интерес е наблюдавал Валерий през годините и дори му е помогнал няколко пъти. Докато младият Бородин недоверчиво се опитваше да проумее тази информация, Кериков му поднесе друга изненада.

Той натисна копче на бюрото си и в стаята влезе мъж. Кериков го представи като доктор Пьотр Бородин. Бащата на Валерий бе остарял с трийсет години и косата и брадата му бяха побелели, но още приличаше на човека, който го гледаше от снимката на стената в трапезарията на апартамента на майка му.

В онази нощ сънят споходи Валерий за пръв път, откакто беше дете.

Едва на следващата среща той се съвзе достатъчно, за да чуе нещата, които баща му и Кериков обсъждаха.

Преди години Бородин старши бе фалшифицирал смъртта си като предохранителна мярка. Работата му тогава беше толкова секретна, че само подобни драстични мерки можеха да му осигурят защита. След като повечето му колеги бяха колективно екзекутирани през лятото на 1963 година, Пьотр Бородин остана да работи сам върху тайния проект.

Кериков обясни, че им е необходим нов екип от учени, които да завършат проекта, и попита Валерий дали иска да се включи като заместник-ръководител.

Тогава Валерий работеше в Държавното бюро по енергетика и проучваше потенциала на огромните запаси на Русия от метанов хидрат, затворен във вечните ледове на Западен и Централен Сибир. Познанията му по геология бяха изчерпателни като на всеки от младото поколение руски учени, чиито качества бяха преценявани по резултатите, а не според способността да усвояват партийната догма.

Валерий се съгласи да участва в проекта едва когато го увериха, че е избран според заслугите си, а не заради родството си с възрастния Бородин. Пьотр Бородин се държеше така, сякаш не познаваше сина си.

Две седмици по-късно Валерий бе изпратен на почивка в Мозамбик под прикритието, че участва в смесена експедиция като морски биолог. Щеше да сгрее тялото си след месеците, прекарани в Сибир, и да се подготви за предстоящата работа.

Мисията беше невероятна. Кериков бе успял да събере някои от най-големите умове в Руската федерация и да им осигури най-новите технологии.

Валерий облече американски джинси и зелена военна тениска. Минаваше полунощ, но той знаеше, че ще е безполезно да се опитва отново да заспи.

Камбузът на кораба беше пуст, но на масата бе оставена голяма кана с топло кафе. Валерий напълни една бяла чаша и предпазливо опита силната, горчива течност. Кимна на помощника, който дрънкаше с тенджерите и тиганите, и излезе.

Построен като товарен кораб от „Хитачи-Зосен“ през 1979 година, „Августовска роза“ бе превърнат в хладилен кораб през 1983, когато го купиха „Океански превози и товари“. Складовото пространство бе намалено почти с трийсет процента, за да се освободи място за огромните хладилници и специалната техника, необходима за транспортирането на замразени продукти.

Ремонтът бе подробно документиран от японската корабостроителница, която бе извършила работата, от застрахователното дружество „Континентал“ и от финландската банка, отпуснала заемите на „Океански превози и товари“. Следващата трансформация на „Августовска роза“ се пазеше в строга тайна.

През пролетта на 1990 година корабът стоя седем седмици в таен сух док във Владивосток. На външен вид „Августовска роза“ беше такъв, какъвто винаги е бил — двайсет хиляди тона водоизместимост и дължина сто и петдесет метра, заострен нос и правоъгълна надстройка, разположена на задната палуба, която приличаше на четириетажна стоманена кутия. Но вътрешността на облицования със стомана корпус бе преобразена в уникална научноизследователска станция.

Подобният на пещера главен трюм бе превърнат в геофизична лаборатория, разделена на по-малки лаборатории, кабинети и складове. Хладилните помещения бяха непокътнати, но сега там при постоянна температура се пазеше сложна компютърна система.

Компютрите бяха огромни и заемаха почти 280 квадратни метра. На борда на „Августовска роза“ имаше повече електронни системи, отколкото в Байконур, руския еквивалент на Кейп Кенеди. На кораба бе останало достатъчно място, за да се представя за товарен, и макар че вече не можеше да пренася толкова много замразени продукти, че да има печалба, „Августовска роза“ плаваше безпрепятствено в Тихия океан.