Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Полковникът не се изненада, когато преди час този човек се представи на секретарката му. Той очакваше ревизия от Централното бюро на КГБ и мъжът беше първият от десетината дребни копои, които щяха да се нахвърлят върху бюджетните му доклади като хрътки, преследващи прясна следа.

Ревизията предстоеше отдавна. След разпадането на Съветския съюз всеки правителствен сектор бе преоценен. Щедрите бюджети, отпускани от Брежнев и Андропов, бяха намалели при Горбачов и Елцин, а отчетността бе затегната. Всяка рубла и копейка трябваше да бъде проследена и отчетена. Финансовите несъответствия станаха недопустими. Влиянието на КГБ пролича във факта, че бе последната от големите организации, която стана жертва на ревизорите.

От шест месеца Кериков знаеше, че инспекторите се интересуват от делата на неговия Седми отдел „Научни операции“. По жестока ирония на съдбата този интерес съвпадаше с огромните нови разходи, които той бе принуден да оправдава пред мършавия майор, който седеше от другата страна на дървеното бюро.

Ревизорът започна да рови в евтиното си куфарче от изкуствена кожа, а Кериков се замисли за по-лесните времена, на които някога се бе радвал отдел „Научни операции“.

Създаден през бурните години на Великата отечествена война срещу нацистите, Седми отдел бе учреден от самия Сталин, за да помогне за внедряването на заловените вражески технологии в съветската армия. Докато руските войски навлизаха в Германия и освобождаваха фабрики и лаборатории, членовете на новия отдел „Научни операции“ се грижеха тайните разработки да бъдат запазени и транспортирани в огромна база край черноморския град Одеса.

Ако преценяха, че някой обект е важен, служителите на Седми отдел издаваха заповед и цели сгради бяха демонтирани, опаковани и пренасяни в Русия, често заедно с работниците, чийто робски труд продължаваше. По този начин бе взет от предградията на Берлин заводът за деутерий, а сетне построен отново, предоставяйки на Русия първия й източник на тежка вода, важна съставна част на атомните бомби. Фабрика в покрайнините на Варшава, която произвеждаше „Циклон-Б“, нервнопаралитичния газ, използван в лагерите на смъртта, бе транспортирана далеч в Урал и през лятото на 1945 година започна да бълва газови оръжия. Офицерите от Седми отдел атакуваха цех на Хайнкле точно преди персоналът да унищожи материалите от научните си изследвания. Документите и моделите, взети при онова нападение, доведоха до разработването на „МИГ-15“, първия съветски реактивен изтребител.

Тъй като стратегическата ракетна площадка в Пенемюнде бе освободена от западните съюзници, Седми отдел се прости с неочакваното наследство от ракетни технологии, но успя да осигури множество талантливи учени и проектите им. „Научни операции“ безспорно осъществиха най-големия си удар по време на окупацията на Берлин.

Съюзниците от Запада бяха заети да издирват военнопрестъпници в града, докато руснаците търсеха тайни. В сейфа в дома на един от инженерите на „Месершмит“ те намериха формулата за добиване на синтетично гориво, необходимо за турбинни двигатели. Дневникът на управител на „Круп“ съдържаше ключа за металния състав на дюзата за изгорели газове на ракетите „V-2“.

Ето така Седми отдел отнесе много тайни в родната си Русия и осигури на съветските учени основата, която им бе необходима, за да ги приспособят за Червената армия.

До лятото на 1952 година всички откраднати германски технологии бяха преценени и много от тях внедрени, а други изоставени. След като главната мисия бе изпълнена, Борис Улиньов, шефът на Седми отдел, реши да промени целта на секцията.

„Научни операции“ беше пасивна структура и нямаше агенти в популярния смисъл на думата, нито създаваше нещо оригинално. Улиньов се залови да промени това. Тъй като Седми отдел винаги се бе занимавал с авангардни технологии, Улиньов започна да планира операции, които щяха да дадат резултат далеч в бъдещето. Похарчвайки милиони рубли, отпуснати от съветското правителство, той насочи осемстотинте учени от персонала си да съсредоточат усилията си върху изпреварващи технологии и да разработят авангардни устройства, за които още никой не бе помислил.

„Научни операции“ започна да проектира и да експериментира с балистични ракети с няколко бойни глави още преди да се зароди идеята за „Спутник“. Теоретиците в отдела бяха съвсем близо до откриването на въглеродното влакно. Екип от експерти започна да работи върху платки за компютри, докато останалият свят още се чудеше на електронната лампа.