Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Един от проектите стана особено любим на Борис Улиньов и впоследствие се превърна в потенциален триумф за Иван Кериков. Представен на Улиньов от даровит млад геолог на име Пьотр Бородин, проектът беше дързък като всичко, предприето от Седми отдел, и съперничеше на най-великите постижения на човечеството.

Начинанието с кодово име проект „Вулкан“ бе вдъхновено от атола Бикини, където на 15 юли 1946 година Съединените щати извършиха първия подводен ядрен опит. Данните за него стигнаха до Седми отдел едва след четири години, през 1950. Открадна ги агентка, която съблазни лаборант от полигона „Уайт Сандс“ в Ню Мексико, където се съхраняваха огромно количество информация и тонове проби. Пьотр Бородин прояви интерес заради случайна забележка на колега, който спомена, че при експлозията на атола Бикини се е образувала неизвестна дотогава сплав. Бородин буквално се пристрасти към проблема и стигна дотам, че в края на 1951 година поиска тайна разузнавателна мисия с подводница на Бикини, за да събере проби от пясъка и водата и отломки от седемдесет и четирите кораба, които Съединените щати умишлено бяха потопили като част от опита.

Бородин работи върху тази задача осемнайсет месеца и успя да представи на Борис Улиньов дългосрочен план, направен като по поръчка за новата насока, по която щеше да поеме отдел „Научни операции“.

Първият етап на проекта „Вулкан“ предвиждаше ядрен взрив дълбоко в Тихия океан. Тъй като всички атомни материали бяха под прекия контрол на армията, Улиньов накара екипа си тайно да си изработи бомба. Само това продължи повече от година. Седми отдел създаде голяма фиктивна корпорация и тайно преведе пари в различни банкови сметки в Европа и Азия. Проектът „Вулкан“ стартира едва през пролетта на 1954 година.

Щом бе изигран началният гамбит, не оставаше нищо друго, освен да се чака събитията да поемат естествения си ход. Чакането се проточи четирийсет години, в разгара на студената война, след отварянето на Източна Европа и разпадането на Съветския съюз. През това време Борис Улиньов почина и на неговото място бе назначен друг, а после трети, докато накрая Иван Кериков пое ръководството на значително намалелия по численост отдел.

От всички планове и проекти, започнати от Улиньов през петдесетте години на XX век, единствено проектът „Вулкан“ остана жизнеспособен.

За съжаление причината за създаването му бе изчезнала. Мащабната битка между комунизма и капитализма бе приключила. Масираната надпревара във въоръжаването през осемдесетте години на XX век бе довела Съветския съюз до икономически упадък. Русия смело се опитваше да остане в крак със съвременните конвенционални и ядрени оръжия, но програмата „Звездни войни“ на Рейгън я постави на колене. Съветският съюз нямаше друг отговор на Стратегическата отбранителна инициатива, освен да капитулира. Америка плати за усилената си подготовка с четиригодишна икономическа рецесия, но Съветският съюз се прости със съществуването си.

Русия постепенно започна да се затваря в себе си. Помощта за Куба намаля и после спря. След петдесетгодишната окупация на Берлин, войските бяха изтеглени. „Аерофлот“ преустанови повечето си международни полети. Програми и институции в цяла Русия започнаха да изчезват. Държавните диамантени мини в Централен Сибир тайно бяха продадени на лондонски консорциум. Бомбардировачът „МИГ-29“ и програмата за руски самолетоносач бяха прекратени. Офицерите започнаха да се самоубиват, защото носеха на семействата си повече пари като мъртви, отколкото като живи. Персоналът на КГБ бе съкратен с повече от половината.

В новия световен ред за дръзките проекти като „Вулкан“ нямаше място. През първите четири години като шеф на „Научни операции“ преди разпадането на Съветския съюз Кериков бе съхранил „Вулкан“ от чист патриотизъм и чувство за дълг. Но сега се бе разкъсала самата материя на онова, в което вярваше, и той започна да брани проекта срещу ревизорите, воден от обикновена алчност. Кериков реши да открадне „Вулкан“ за себе си, осъществявайки сценарий, гениален като първоначалния план, измислен от Пьотр Бородин преди четирийсет години.

Времето, което някога беше в изобилие, бе намаляло невероятно много за Кериков. Отначало Банкокското споразумение му се бе сторило като дар от провидението, но сега се налагаше да протакат подписването с цената на значителни подкупи, плащани на тайванския посланик, на Генадий Перченко и на шефа му в Министерството на външните работи.