Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Мърсър отдалечи слушалката от ухото си, докато Хауъл продължи в същия дух още минута.

— Имаш право, Рич. — Мърсър знаеше, че Хауъл мрази да го наричат така. — Имам малко работа тук. Ще дойда в кабинета ти след десетина минути.

Мърсър затвори, изпреварвайки всякакви възражения.

— Сигурен съм, ще се дотътри тук. Кажи му, че съм в тоалетната.

— А къде отиваш всъщност?

Мърсър седна на края на бюрото й и се престори, че говори сериозно.

— Не мога да те въвлека в това, Дженифър. Ами ако Хауъл прибегне до изтезания? Веднага щом онази крастава жаба си тръгне, ти си свободна до края на деня. По-скоро до края на седмицата. Мисля, че няма да бъда тук.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Само дръж Хауъл далеч от мен.

Той грабна куфарчето си и слезе на партера на сградата, където се съхраняваха архивите.

Мърсър не познаваше главния архивист Чък Лаури, но бе чувал за него. Повечето участници във виетнамската война бяха на мнение, че преживяването коренно ги е променило. Персоналът на института смяташе, че двете пребивавания във Виетнам са вразумили Чък Лаури, но въпреки това той беше далеч от душевното здраве. Обличаше се в спортни сака за осемстотин долара и окъсани джинси. Лицето му бе скрито зад грижливо поддържана брада, но косата му беше вечно разрошена и сплъстена. Черните рамки на топчестия му нос нямаха стъкла. Псуваше като каруцар, но инак имаше изумително богат речник.

Мърсър влезе в компютърната зала с архивите. Лаури седеше зад бюрото си и четеше евтин любовен роман. На месингова плочка до телефона пишеше: „Въздържай се от двусмислици“.

— Купих я вчера — каза Лаури и показа пъстрата корица на книгата, — заедно с пакетче презервативи и тубичка вазелин. На проклетата продавачка дори окото й не мигна. Модерните времена пораждат безразличие между хората. Но романът е хубав. С изключение на това, че авторката непрекъснато описва гърдите на героинята си като меки, а тялото на героя като блестящо под лъскавината на мъжествена пот. Ако го направи още веднъж, ще я пречукам. Кой си ти?

— Филип Мърсър, временен консултант.

— Дженифър Удридж работи с теб.

— Познаваш ли я?

— Само като потенциална жертва за срутване.

Мърсър се надяваше, че Лаури се шегува.

— Ти си онзи, който държи Хауъл за топките, нали? — добави Лаури.

— Да речем, че не се спогаждаме.

— Това е проблемът му, откакто дойде тук. Не се разбира с другите. Освен това е досаден, нищожен дилетант и устата му постоянно е изцапана с лайна от прекалено усърдно целуване на задници. Какво те води в моето Дантево кътче?

— Искам да видя сеизмичните данни на Хавай за май 1954 година.

— Тъпо желание, но ще ти услужа. Ела утре и ще имам всичко, което те интересува.

— Съжалявам, Чък, но работата не може да чака. Хауъл отново диша във врата ми, затова трябва бързо да изчезвам оттук.

— Това проучване ще ядоса ли онзи духач?

— Само дотолкова, че няма нищо общо с договора ми с него.

— Хубаво. Ела. — Лаури скочи от стола и се вмъкна в задната стая.

Там седна пред компютъра, извади тежък справочник от чекмеджето на бюрото и го прелисти бавно, като си подсвиркваше. След няколко минути остави справочника и започна да трака по клавиатурата.

— Винаги пиша фортисимо, а не пианисимо. Нека проклетата машина знае кой е маестрото тук.

Мърсър не можа да скрие усмивката си.

— Ето — каза Чък след няколко минути, — това са сеизмичните данни на Хавайските острови за май 1954 година. Нямам представа защо ти трябват, по дяволите. А сега, връщам се към Светата Развратница и нейния герой, страшният майор Твърд Грубиян.

Лаури излезе от стаята и Мърсър зае мястото му пред компютъра. Поради засилената сеизмична активност около Хавай беше трудно да се изтълкуват данните дори за един месец, но Мърсър търсеше определена дата.

Двайсет минути по-късно той изключи компютъра и благодари на Лаури за помощта.

Отговорът беше цитат от любовния роман.

— „Той разкъса корсажа около младата й плът, обнажвайки меките й гърди пред пиратския екипаж.“ Тази кучка, авторката, ще умре.

Мърсър се усмихна, затвори вратата на архива и тръгна по стъпалата към изхода. Тъй като ягуарът или по-точно онова, което бе останало от колата, беше още в полицията, бе принуден да вземе такси, за да се прибере вкъщи.

Тиш и Хари не бяха там. На залепената на екрана на телевизора бележка пишеше, че са отишли в бара на Дребосъка. Мърсър се ядоса за миг, но после осъзна, че там Тиш ще е в безопасност. Преди да се присъедини към тях, трябваше да се обади в Ню Йорк и да положи основите на нещо като план.