Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Възцари се тишина. Накрая Лоуъл попита:

— И сега какво?

— Сега ще подготвим обвинението срещу Джордан и момичето, което се опита да ме убие с колата си — отвърна агент Хепбърн. — И ще разследваме Земната лига. Сигурна съм, че ще отрекат за връзка с тези двете, но няма да е задълго.

Джордан седеше на дивана, втренчила поглед пред себе си.

— А ти, Мърсър? — попита Кели.

— Аз ли? За мен остава по-лесната част. Ще ида да потърся изчезналия самолет на Амелия Еърхарт. И трябва да го свърша за… — Той вдигна глава, сякаш изчисляваше нещо наум. — За три дни.

— Глупости — изръмжа Лоуъл.

— Не. Говоря съвсем сериозно.

— Нейт, отведи госпожица Уейсман в колата — каза Кели. — Искам да поговоря с Мърсър. Ще сляза след минутка.

— Ей, кучко! — озъби се Джордан. — Нямам нито обувки, нито сутиен.

— Съжалявам, миличка. — Кели я погледна състрадателно. — Не бях забелязала. Ще ти взема вещите.

— Не можеш да ги пипаш без заповед за обиск.

— Е, тъй като Мърсър плати за тях, те всъщност не ти принадлежат. Достатъчно ми е неговото разрешение. — Тя погледна Мърсър и той кимна. — Ето. Разчитай на мен.

— Джордан — каза Мърсър, докато я извеждаха. — Само за протокола, направих ти услуга, като не ти казах, че отивам в Айова, за да не го съобщиш на твоите чудовища. Едно обвинение по-малко за теб. Препоръчвам ти да сътрудничиш на ФБР и може би ще избегнеш решетките.

— А аз ти препоръчвам да идеш в ада!

Мърсър погледна Кели и завъртя обезсърчено очи.

— Радвам се да те видя на крака, ако може така да се каже.

— Още не са ме обявили за здрава, но не бих пропуснала тази сцена за нищо на света.

— Какво казват лекарите?

— Ще ме държат в гипс пет седмици, а вече не се търпи.

— Ами за главата?

— Сътресение. Виждам малко замъглено и главата ми ще се пръсне, но ще се оправя, ако не ме фраснат наново.

— Колко коса трябваше да обръснат?

— Достатъчно, за да нося шапки докато ми свалят гипса. — Тя го погледна с усмивка. — Знаеш, че е заради циците, нали?

— Моля?

— О, стига, Мърсър, беше заради циците на Джордан. Затова не я заподозря, не послуша интуицията си. Жалко, но… не мога да кажа, че те виня. Наистина са доста впечатляващи. Или природата е била благосклонна към нея, или е изръсила трийсет хилядарки на някой пластичен хирург в Бевърли Хилс. И ако кажеш кое от двете е, ще ти откъсна едната ръка и ще те пребия с нея.

Мърсър се ухили, но не отрече обвинението ѝ.

— Сигурен съм, че имаше повече от това.

— Няма друг начин, след като е най-старият трик от книгите. Винаги действа. Аз, от друга страна, не ѝ вярвах от мига, когато я видях.

— Женска интуиция?

— Наречи го както щеш, но знаех, че прикрива нещо зад това хубавичко лице и подскачащи цици.

— Моята малка глава е мислела вместо мен, това ли искаш да кажеш?

— Ти си мъж, Мърсър. Няма как софтуерът да надвие хардуера. — Кели трепна, осъзнала двойното значение на фразата. — Това изобщо не си го чувал от мен.

Мърсър се разсмя.

— Никога.

— Както и да е, мисля, че Джордан е казала на шефовете си да ме изключат от играта, защото е усетила, че ровя около нея. Тя те въртеше на пръста си, а Нейт не беше фактор, защото смяташе случая за загуба на време, така че само аз представлявах опасност.

— Има логика — съгласи се той.

— Освен това, ако трябва да съм честна, мисля, че тя ме виждаше като съперница и се е постарала да ме разкара от сцената.

— Кели, говориш смешни неща.

— Не се инати. Знаеш какво имам предвид — а макар че ти се бе изкъпал току-що, тя направо миришеше на секс. — Преди Мърсър да успее да отговори Кели Хепбърн вдигна ръце. — Не съм дошла тук, за да те съдя.

Мърсър завъртя глава. Не знаеше какво да каже. Успя само да се разсмее.

После дойде и моментът Кели да се разсмее.

— Ти си толкова предсказуем… дори мисля, че вече обсъждаш със себе си дали да не ме поканиш на среща.

— Така ли?

— Точно така, но няма да го направя, докато тази къща не се отърве от миризмата на предишната жена.

— Съвсем правилно.

— И гледай да не ме каниш в присъствието на Нейт. Той малко прекалява с протекциите си… което обяснява защо се прави на мачо задник, когато ти си наоколо.

— И това е вярно. Нещо друго?

— Предпочитам тайландска и френска кухня и освен ако нямаш ножица за гипс не смятай, че ще получиш нещо повече, докато не се отърва от него… може би. А сега трябва да вървя. Изпрати ме.

Мърсър трябваше да признае, че му бе приковала вниманието.