Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Хари?

— Отиде в „Тини“. — Тя му разкопча ризата и плъзна език по кожата му, докато ръцете ѝ посегнаха към колана му.

След като му свали панталоните, Джордан го дръпна така, че бедрата ѝ да опрат в ръба на билярдната маса. Смъкна с един бърз жест джинсите и бикините си. Мърсър изхлузи обувките и зеления панталон. Устните им се разделиха само за секунди, докато Джордан изхлузваше фланелата през главата си. Бе свалила превръзката на ръката си, ала за миг, докато я докосваше, трепна болезнено. Вместо да спре обаче, болката сякаш разпали желанието ѝ и тя притисна крак между бедрата му.

След дългата зима кожата ѝ беше бледа и без разлики от тен. Имаше слабо, но атлетично тяло, с красиви женски извивки като антична статуя. Ръцете на Мърсър се плъзгаха по него, докосваха я нежно и я галеха и това я караше да се извива и да стене. Тя го насочи трескаво вътре в себе си и за миг изтощението му изчезна. Не бяха нежни, а ненаситни и жадни час по-скоро да получат животинска наслада. Когато приключиха, Джордан лежеше просната върху зеленото сукно, с щръкнали гърди с твърди зърна, а долната част на тялото ѝ все още потръпваше от преживяното удоволствие.

— Уф — въздъхна тя. — Трябва да го направим пак.

Той ѝ се усмихна, надвесен над нея.

— Не съм на двайсет. Трябва ми малко време.

— Ще ти сготвя миди… и полусурово месо — за повече издръжливост — обеща тя, докато го разглеждаше ухилена. Той ѝ помогна да се изправи и тя се опря на него, притворила очи. — Много те бива.

— Упражнявах се сам със себе си, откакто станах на тринайсет, а с жени още през първата година в гимназията.

Тя го плесна игриво и си събра дрехите.

— След минута ще се срещнем на бара. Направи ми мохито. В хладилника има джоджен. А след това искам да ми разкажеш за всичко, което стана, откакто тръгна.

Той ѝ даде повече от минута и използва времето да се изкъпе и да се преоблече с удобни джинси и мека блуза. Чакаше я в бара с бутилка хайнекен в ръка, когато тя се появи откъм спалнята. Беше си измила лицето и си бе сложила грим. Носеше същите джинси, но бе сменила ризата. По начина, по който подскачаха гърдите ѝ, Мърсър определи, че не носи сутиен.

Мидите, които бе споменала, май щяха да са излишни.

Тя го целуна в движение, взе чашата и се отпусна на дивана.

— Чувствам се, сякаш са ме набучили на кол. Благодаря ти.

— Не, аз ти благодаря — отвърна той и я поздрави със зелената бутилка. — Как ти е ръката?

— По-добре. Би трябвало да нося превръзката, но ми омръзна. Разкажи ми за пътуването. Толкова ли е ужасен Афганистан?

— Не е най-лошото място, където съм бил — призна Мърсър и седна на стола до нея. — Но е близо до това. Най-неприятното бе, че хората, които ни нападнаха в къщата на Ейб, бяха на крачка пред нас — бяха устроили засада в района, когато наближихме пещерата.

— Какво? Как е възможно?

— Подразбрах от разговора с Шърман Смитсън. Той ми каза, че терористите са го разпитвали преди два дни и се изтървали, че узнали за местонахождението на пещерата и участието на Хърбърт Хувър в тази история от документи, които намерили в кабинета на Ейб.

— Преди да стигнем там?

— Не мислех, че са имали време за претърсване. Но очевидно съм грешал.

— Ти попадна ли в засадата?

Мърсър кимна.

— Беше доста напрегнато. Освен автоматите тия типове разполагаха с РПГ-та и миномети. Ако не беше Букър Сайкс и хората му, със сигурност щяха да ми видят сметката.

Джордан бе пребледняла, но гласът ѝ остана твърд.

— Мърсър, трябва да спреш това. Непрестанно излагаш живота си на опасност. И за какво? За някакви камъни? Заради отмъщението? Заслужава ли си да умреш за тези неща?

— Сега вече няма голямо значение.

— Защо?

— Защото научих също така, че Майк Дилман се е опитал да прати останалите кристали със самолет в Щатите. Но те не са пристигнали.

— Как може да си сигурен?

— Били са на борда на самолета на Амелия Еърхарт, когато изчезнала някъде в Тихия океан през 1937.

— Амелия Еърхарт? Наистина?

— Боя се, че да. И освен ако някой не е готов да похарчи милиони долари за издирването на самолета ѝ, смятай, че са изгубени завинаги.

— Хъм… това означава, че двамата с теб ще имаме повече време да се опознаем. Трябва да призная, че докато те чаках, тръпнех от нетърпение като малко момиче.

— Тръпнеше? По мен? Наистина? Това ми харесва.

Тя се усмихна срамежливо.

— Има нещо в теб, Мърсър. Ти си… различен. Искам да те опозная по-добре. Имаш ли семейство? Кой ти е любимият филм? Всичко.