Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Казах да млъкнеш! — изрева Кьотцер и завря дулото на пистолета под брадичката ѝ, достатъчно силно, за да я накара да се повдигне на пръсти.

Тя видя лудостта в очите му и осъзна, че ще натисне спусъка дори ако само преглътне. Изминаха няколко напрегнати секунди, преди южноафриканецът да свали оръжието и да я бутне навътре в къщата. Беше тъмно поради дъжда и липсата на електричество. Светлината, която се процеждаше през прозорците, бе слаба и размита.

Той я накара да седне на един стол в кухнята. Масата бе разтребена, ала мивката бе пълна с мръсни чинии, а върху бара имаше отворени и недовършени пакетчета чипс. Кьотцер разрови чекмеджетата, не можа да намери скоч, но извади навит на топка канап.

Рони мислеше да се съпротивлява, но в края на краищата го остави да я завърже за стола. Канапът бе тънък и той трябваше да омотае глезените и китките ѝ няколко пъти, за да не може да помръдне.

— Съжалявам — заговори той, докато я връзваше. — Не трябваше да става така. Бяхме при твоя приятел от библиотеката, но не бери грижа, няма му нищо. Кажи ми само какво разказа на онзи тип Филип Мърсър и ще си тръгна.

Не я гледаше, докато говореше, но тя разбираше, че я лъже. Шърм Смитсън ѝ бе казал, че мъжете, които го бяха нападнали, разпитвали и завързали, били с маски. Явно присъствието на Мърсър в нейната къща бе променило плановете им. Този човек можеше лесно да бъде разпознат и затова нямаше да я остави жива.

— А що се отнася до по-ранния ти въпрос, кое ме е направило такъв. Тази история започва с дядо ми Пит Кьотцер. Той беше феноменален стрелец и трябвало да представя Южна Африка на Олимпиадата. Когато няколко години по-късно избухнала войната, страната ни предпочела да се обвърже със Съюзниците, вместо да остава неутрална. Дядо ми бил човек на дълга. Прочул се с това, че обучил хиляди млади войници да стрелят добре, а после постъпил в армията и отишъл да се бие с нацистите. Дори написал наръчник за обучение. Велик човек. Точно това ме вдъхнови да се запиша в армията, когато ми дойде времето.

— Единственият проблем беше, че… по време на една учебна стрелба уцелих друг войник — продължи той. — Беше чернокож, по-старши по чин. Стана точно след като чернилките взеха властта в моята страна и ме обвиниха в убийство. Твърдяха, че било проява на расизъм и прочее глупости, и в края на краищата бях изправен на съд. Оправдаха ме, но трябваше да напусна армията. Ето как станах наемник. Знаеш ли какво означава това?

— Че си главорез. Убиваш за пари.

Мъжът си пое дъх през зъби. Нервен тик, който бе забелязала по-рано, в лодката.

— Сега ни наричат предприемачи. И ни плащат царски, за да си рискуваме главите там, където редовните войници не желаят да се бият. Работил съм за някои добри хора, най-често като бодигард, и дори съм участвал в спасяване на заложници. Никога не съм стрелял пръв и никога не съм убивал човек, който не се е опитвал да ме убие. Живях по войнишките закони.

— И войниците бият стари жени, така ли? — попита тя ехидно.

— На един патрул нещата се объркаха — продължи той, в гласа му се долавяше огорчение. — Имахме задача да спасим трима доброволци, отвлечени от един хотел в буша, но се натъкнахме на лагер в джунглата. Помислих, че това са похитителите, и почнахме да ги наблюдаваме, ала малко след това избухна престрелка. Не зная кой пръв откри огън, но стана една… момчетата около мен падаха като круши. Това бе единственият път, когато са ме прострелвали. Неколцина от другарите ми бяха мъртви, двама бяхме тежко ранени, но успяхме да се изтеглим, да се доберем до болница и да докладваме за случката. Оказа се, че това не са терористите, които търсим, а някакви нелегални ловци, търсещи маймуни, горили или кой знае какво. В болницата ме закърпиха, но полицията искаше да ме разпита за инцидента. Наложи се да напусна страната и когато най-сетне намерих доктор, който да прегледа раните ми, беше твърде късно. А след това бе все по-трудно да си намеря работа… и в края на краищата станах наемен „главорез“.

Завърза и последния възел и я погледна в лицето.

— Та какво каза на Мърсър?

— Дадох му моята рецепта за сладкиш с праскови.

— Виж, не искам да ти причинявам болка, но ако се наложи, ще го направя. Сега работя за голяма корпорация и на карта са заложени ужасно много пари. Пари, заради които богатите са готови да убиват. Милиарди долари. Кажи ми и ще си тръгна и никога повече няма да ме видиш.

— Омесваш брашното с мазнина и винаги използваш само пресни праскови.