Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Точно така — потвърди Д’Авежан. — Освен това корабът е с атомни двигатели, тоест разчита сто процента на себе си. Никой не може да проследи енергопотреблението му и да се поинтересува защо гълта толкова много мегавати. Започнем ли операцията, промяната ще е бавна, но неизбежна, а най-важното е, че атмосферата ще реагира точно така, както предвиждат климатичните модели. След не повече от десет месеца светът ще възвърне интереса си към продуктите на „Юродайн“.

Кьотцер остави думите на Д’Авежан да натежат като камък, преди да продължи:

— Минхер, струва ми се доста опасно да изпращаме енергия към небето, за да покачим средната температура на планетата.

— Самата енергия не прави нищо. Промяната се дължи на начина, по който тази енергия се преобразува в кристалите и въздейства на магнитното поле около Земята. Като усилваме дори минимално това поле, ще възпрем проникването на космическите лъчи в атмосферата, а тъкмо те помагат за образуването на големи облачни формации. Заради по-високото си албедо облаците отразяват слънчева светлина обратно в космоса и снижават поглъщането на топлина от планетата. По-малко космически лъчи означава по-малко облаци, което ще доведе до покачване на планетарната температура след пауза от почти две десетилетия. Досега учените не бяха в състояние да дадат разумно обяснение на какво се дължи тази пауза, няма да могат да обяснят промяната и сега.

— Промените в климата отново ще застанат в центъра на обществения интерес, и не само сред западните правителства. Когато термометърът наистина започне да се покачва, всички ще поискат от правителствата да предприемат нещо. Европа, Америка, Китай. Няма значение къде. Покачването на температурата ще се усети навсякъде. Пазарите за въглища ще се сринат, инвестициите в слънчевата и вятърна енергия ще се удвоят и утроят и „Юродайн“ ще излезе на сцената, за да отговори на повишените нужди. — Д’Авежан спря за момент и продължи доволно: — Но най-важното е, че човечеството отново ще се изправи пред заплахата от глобално затопляне и ще трябва да се заеме с решаването на този въпрос. А после нивата на въглеродното замърсяване ще се понижат и катастрофалното покачване на температурата, предсказвано отдавна, никога няма да се случи. Когато достатъчна част от световните нужди от енергия бъдат покривани от възобновяеми източници, ще спрем излъчването от „Жуковски“, облачният слой ще се върне към нормалното и излишната топлина, образувана с нашата намеса, ще се отдели в космоса. Все едно ваксинираме света с малки дози глобално затопляне, за да накараме народите да потърсят истинска защита от него.

— Значи няма реална опасност?

— Аз не съм учен — заяви Д’Авежан. — Но са ми казвали, че американците разполагат в Аляска с една система, ХААРП, която въздейства на магнитните полета в горните слоеве на атмосферата, без това да е навредило особено. Увериха ме, че нашата система не е по-различна. Щеше да е по-добре, разбира се, ако бяхме намерили оригиналните минерали, но и изкуствените ще свършат работа.

— Мосю Д’Авежан, опитах всичко, но камъните са изгубени някъде в миналото.

— Е, има неща, които са извън нашия контрол. Вземи няколко дни да довършиш работата там и в края на седмицата се прибирай в Париж.

— Да, сър. В понеделник ще съм в офиса.

— И, Никлас — добави Д’Авежан. — Макар че не успя да намериш камъните, ти удвои запасите ни от естествени кристали и аз няма да го забравя. Ще се погрижа да получиш възнаграждение.

— Благодаря, минхер.

— Ще се видим идната седмица.

Кьотцер затвори телефона и веднага след това позвъни в авиокомпанията. Преди да се върне в Париж бе решил да посети още едно място. Изчака на телефона, докато служителят отсреща го попита закъде иска да пътува.

— Вашингтон — отвърна той. Нямаше никакво желание да остава в Минесота, за да се увери, че Мърсър е мъртъв. Смяташе да провери каква е била съдбата му по по-директен начин.

Мърсър бе капнал. Цялото тяло го болеше от изтезанията, на които го бе подлагал през изминалите дни, дрехите, които си бе купил малко след като го освободиха от лагера на Националната гвардия, бяха твърди и неудобни, сякаш изработени от фибростъкло. В този момент не искаше нищо друго освен един бърз душ и да спи до насита. Но вместо това бе посрещнат от горещи устни, които се притиснаха към неговите, и твърди гърди, опрели се в него.

— Не казвай нищо — произнесе задъхано Джордан. Дишаше развълнувано, изпълнена с желание. — На билярдната маса. Веднага.