Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

На вратата се позвъни и Мърсър се изправи.

— Май няма да имаме време да се опознаваме.

Тя смръщи вежди.

— Напротив, ще имаме. Който и да е — отпрати го.

Той прекоси библиотеката и извика от терасата над фоайето:

— Отворено е.

Вратата се отвори и влязоха двама души. Той им помаха и се върна при Джордан.

— Кой е? — попита тя. Мърсър не отговори. На лицето ѝ се изписа тревога. — Мърсър, какво става?

— Историята ѝ се оказа съшита с бели конци — отвърна той.

— За какво говориш? Чия история?

— На момичето, което блъсна агент Хепбърн. В началото изглеждаше наред — работела в „Старбъкс“ и учела в Мериланд, така че фактът, че в този ден била на пътя и блъснала Кели, приличаше на случаен инцидент. Но някои неща не ми даваха мира, затова вчера от Айова позвъних на партньора на Кели Хепбърн и го помолих да се разрови по-дълбоко.

— И аз го направих — заяви агент Нейт Лоуъл, който тъкмо пристъпваше в стаята. Свали слънчевите очила и ги прибра в страничния си джоб. Зад него, подпирайки се на патерици, влезе Кели Хепбърн. Главата ѝ бе омотана в бинт.

Тя се усмихна на Мърсър и заговори:

— Оказа се, че онова момиче — Саманта Роудс — си бъбри постоянно по телефона с приятели, докато пътува от работата за училище. Проследихме движението ѝ по клетките и установихме, че маршрутът ѝ минава на половин миля от мястото, където ме е блъснала.

Лоуъл продължи оттук:

— Притиснах я, за да обясни защо в този ден е сменила маршрута, и ѝ заявих в лицето, че е търсела среща с Кели. Тя отрече, но тогава се развиках и изиграх ролята на лошото ченге.

Мърсър подозираше, че тази роля страшно му харесва.

— Не разбирам. — Джордан ги гледаше. — Какво искате да кажете?

— Казваме, че Саманта се огъна и си призна всичко. Било ѝ е платено от една организация, за да удари Кели Хепбърн. Дори са ѝ помогнали да наеме джип, за да не пострада.

— Какво? Каква е тази организация?

— Успокой се, Джордан — каза навъсено Мърсър.

— Работила е за Земната лига. Предполагам, че ти също работиш за тях. — Джордан се облещи. — Трябваше да се вслушам в проклетата си интуиция още в самото начало, в къщата на Ейб. Стори ми се, че чух стъпки горе, когато влизах, но не бях сигурен. После те намерих заспала — но ти си претърсвала къщата по поръчка на твоите приятелчета, а като си ме чула, си захвърлила дрехите и си се престорила, че спиш. Всичко беше театър, нали? Предполагам, че си отишла там, защото наистина си познавала Ейб отпреди това и двамата с баща ти са били колеги.

Джордан мълчеше.

— Онази хонда, дето я гонехме, беше твоята, нали? Кой я караше — приятел, другар по оръжие?

Тя отказваше да отговори. Това нямаше значение. И без това беше загазила. Мърсър продължи:

— Нещата малко се объркаха в колежа, когато взеха да стрелят по нас, а после ти опряха оръжие в челото. Но ти издържа. Изигра го чудесно. И когато всичко беше казано и направено, аз повярвах, че си жертва в тази история също като мен, и ето че изведнъж противниковата страна се обзаведе с шпионин, обитаващ проклетата ми гостна. — Блъсна с длан по масичката за кафе и Джордан подскочи, но не посмя да го погледне в очите.

— Ти си им казала какво намерих в кошчето на Ейб. И как това има връзка с Хърбърт Хувър. Дала си им координатите, които получих от Шърман Смитсън. Ето откъде са научили за пещерата и са наели местни главорези, за да ни причакат. А когато избягахме, твоите хора са направили това, което вече бях намислил. Отишли са в библиотеката „Хувър“, за да потърсят други сведения, за които Смитсън не се е досетил. И са ги открили. Вероника Бътлър. Жена, която отвлякоха пред очите ми и която вероятно в момента е мъртва.

Джордан прие тази новина като плесница. Мърсър продължаваше със студен и безстрастен глас:

— Стори ми се странно, че онези типове са оставили Смитсън жив. Застреляха Ейб и колегите му, защо тогава да не убият и него? Още по-странно бе, че нападателят му казал, че са измъкнали повечето информация от кабинета на Ейб. Казали са му го нарочно, за да стигне тази информация до мен. Удобно обяснение защо винаги се озовават там, където и аз. Погрижили са се да прикрият истинския виновник в тази история. И което е най-интересно — Мърсър се обърна към агентите, — аз си спомних, че Джордан ми каза, че изгубила телефона си, когато изгоря къщата на Ейб. След засадата в Афганистан проверих разпечатките на моя домашен телефон. Не че имах някакви подозрения към нея, просто исках да не пропускам нищо. Видях само познати номера. Не се беше обаждала на никого. После, тази сутрин, докато летях от Де Мойн, зърнах в едно списание същата пластмасова гривна, която Джордан носи откакто се срещнахме. Помня, че я забелязах на ръката ѝ първата вечер, докато галеше Драг. Но сега вече знаех, че това е последен модел часовник, който е свързан с клетъчния телефон. През цялото време е била в контакт с хората си.