Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Джордан продължаваше да мълчи.

— Това, което не разбирам, е защо се е прицелила в мен? — попита Кели Хепбърн. — Вярно, ти им каза, че работя по случая, но ние не разполагахме с нищо. Двамата с Нейт бяхме стигнали задънена улица.

Джордан и този път предпочете да не участва в разговора и Мърсър продължи:

— Предполагам, че е била пред вратата на тази стая онази първа нощ, когато вие двамата нахлухте като Рамбо и Рипли от „Пришълец“. Мислехме, че е заспала, но вероятно е чула разговора и е подала сигнал за тревога. Или пък си е помислила, че без теб ще бъда напълно откъснат от разследването. Ти каза нещо в този смисъл, когато вечеряхме тук.

— И без твоята помощ — кимна Хепбърн, съгласна със заключенията му, — разследването на ФБР нямаше да стигне доникъде.

— Защо? — обърна се Мърсър към Джордан. — Доста хора изгубиха живота си в тази история, ти самата пострада и можеше да загинеш. Попита ме дали това, което правя, си заслужава да умре човек. Сега те питам същото.

— Арестувана ли съм? — отвърна с въпрос Джордан. Говореше с по-твърд глас, отколкото Мърсър би очаквал при тези обстоятелства, и той се зачуди дали за пръв път не чува истинската Джордан Уейсман.

— Още не — рече Кели.

Джордан изгледа и тримата преди да отговори:

— В такъв случай няма да кажа нито думичка.

— Добре. — Кели кимна на партньора си. — Нейт, твой ред е.

Едрият агент прекоси стаята. Все пак бе така добър да дръпне Джордан за здравата ръка, докато я изправяше.

— Джордан Уейсман, арестувана сте за съучастие в опит за убийство на федерален агент.

Тя изстена от болка, докато той кръстосваше ръцете ѝ отзад и ѝ слагаше стоманени белезници.

— Имате правото да мълчите. Всичко, което кажете… — Той изговори забързано останалата част от протокола „Миранда“. — Разбирате ли правата си, или трябва да ви ги обясня?

— Върви на майната си, фашистка свиня!

Мърсър поклати тъжно глава.

— Мисля, че знам за какво е всичко това. — Лоуъл и Хепбърн се обърнаха към него. — Преди да си тръгна двамата с нея имахме спор за глобалното затопляне и за миг ми се стори, че разговарям с фанатичка — беше толкова пристрастена, че не понасяше чуждо мнение по въпроса. От години повтарям, че темата за климатичните промени вече не е свързана с наука или политика, а се е превърнала в морален императив. Някои вярват, че спасяват планетата, и всеки, който не приеме правотата на кръстоносния им поход, се превръща във враг. И това оправдава всички техни действия. Когато четем за климата, срещаме думи като може, би могло или потенциално . Уклончиви изрази, които нямат място в истинската наука. Ала когато повтаряш твърде често някои твърдения, хората започват да вярват в тях и да си мислят, че климатолозите наистина могат да предсказват времето със стотици години напред.

— Науката го е доказала, кучи сине! — ядоса се Джордан. — Деветдесет и седем процента от климатолозите са съгласни, че…

— За какво са съгласни, Джордан? — прекъсна я той. — Че Земята се затопля. Хората, които са съгласни с това, трябва да са сто процента, а не деветдесет и седем. Че човечеството допринася за затоплянето. Отново по-добре да са сто процента, защото излиза, че тези три процента са кръгли глупаци, които не разбират какво им казва науката. Но какво ще кажеш за твърдението, че сегашното затопляне е безпрецедентно? Че е опасно? Че трябва да прекратим използването на органични източници на енергия, или рискуваме да превърнем планетата в пустиня? Наистина ли смяташ, че деветдесет и седем процента от сто процента са съгласни с нещо, което намирисва на политика или на лична преценка на риска? Това деветдесет и седем процента, което чувам навсякъде, е толкова безполезно, колкото когато някой ти каже, че определена година е с една десета от градуса по-топла от всяка друга заради глобалното затопляне. Това е статистически шум и не е доказателство, че трябва да обезвъглеродим нашето общество.

— Мърсър, ти просто отричаш всичко — каза тя. — Държиш се покровителствено с мен и казваш, че приемам истината за климатичните промени на доверие, но сам я отхвърляш само защото като всички други глупаци предпочиташ онова, което вече ти се дава наготово — та било то и органично гориво, което накрая ще съсипе тази нещастна планета.

— Никога не съм отричал нищо — отвърна Мърсър. — Но ти си приела догмата за климатичните промени, без да я подлагаш на съмнение. Навремето бях сигурен, че в края на краищата науката ще победи и че вярата, че нашата планета е обречена, ако не се върнем в осемнайсети век, ще бъде подложена на преоценка в светлината на нови открития. Сега? Климатологията бе похитена от политици и защитници на околната среда и вече не съм уверен, че здравият разум ще надделее. И не забравяй — ти и хората ти сте готови да убивате, за да прокарате своята научна теория… при това все още в нейния зародиш.