Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Изведнъж Рони Бътлър нададе вик. Мърсър се опита да се отърве от импровизирания сал, ала за миг бе притиснат към стената от подгизналия „Ортопедик“. Изруга и бутна матрака назад. Реката нахлуваше през предния прозорец и къщата бе започнала да се накланя.

Върна се в кухнята тъкмо когато един от нападателите издърпваше Рони през задния прозорец. Вероятно бе скочил през него и я бе сграбчил, докато Мърсър се беше борил с матрака.

Силуетът на нападателя се очертаваше на фона на светлия прозорец, но Мърсър не смееше да рискува да стреля, за да не уцели Рони. Вместо това повдигна цевта и когато натисна спусъка, пушката бе насочена над главата на нападателя. Куршум вероятно би профучал на сантиметри над главата на похитителя. Ала тежките оловни сачми се понесоха в разширяваща се фуния.

За един кратък миг главата на нападателя се люшна, а след това се пръсна и полепна по мястото, където стената опираше в тавана, в отвратително пюре от кръв, плът и коса.

Двигателят на надуваемата лодка изрева на максимални обороти, а през това време почти обезглавеният труп се люшна към прозореца и се прекатури в бушуващите води. Мърсър изтича до прозореца и вдигна пушката, готов за нов изстрел. Лодката, с разкъсан и хлътнал във водата нос, бе на двайсетина крачки от него, отнасяна от разгневеното течение. За миг той мярна пъстрата риза на Рони, свита на дъното в краката на нападателя.

Мърсър нямаше шанс да го повали от това разстояние — не и с ловна пушка. В пристъп на гняв вдигна пушката към небето и дръпна спусъка. Нападателят завъртя глава, привлечен от звука. Мърсър можеше да се закълне, че му се усмихва подигравателно.

Къщата се завъртя и гледката се промени — прозорецът на кухнята вече гледаше по посока на движението. Това, което Мърсър видя, го накара да настръхне повече, отколкото от студената вода. Точно отпред ниско над реката се издигаше мостът с метални подпори, същият, по който бе минал, докато идваше към къщата на Рони Бътлър. Отломките, които стигаха до него, потъваха под водата, за да изскочат от другата страна и да продължат бясното си подскачане към водите на Мисисипи. Ако се съдеше по дълбочината на реката и това докъде е потънала къщата, тя щеше да удари металните перила на моста на нивото на прозорците и щеше да се разпадне.

Мърсър пусна пушката и се хвърли към килера. Сграбчи връвта и дръпна капака на покрива. От тавана се посипа прах, ала заедно с него се процеждаше и светлина. Смътно си спомни, че на покрива имаше малко прозорче.

Нямаше стълба, така че се покатери по рафтовете на килера и се шмугна в тясното пространство. Гредите на покрива се събираха над главата му — имаше място само колкото да приклекне. Дъските под него поддаваха: бяха толкова стари, че заплашваха всеки миг да се строшат.

Имаше по едно прозорче от всяка страна на покрива. Мърсър изпълзя към онова, което предполагаше, че е над спалнята на Рони; молеше се да не греши заради въртенето на къщата. Наложи се да прескача от една дъска на следващата, приведен, за да не си удари главата в тавана. През прозорчето не се виждаше нищо освен бушуващата река. От време на време някоя по-висока вълна стигаше до стъклото.

Той извика, събра цялата си воля и се хвърли право към него. Зад стъклото се мярна метална преграда. Мостът бе съвсем близо.

Сега или никога!

Мърсър скочи с главата напред през прозореца и прелетя два метра заедно с натрошеното стъкло между стоманените перила. Тупна върху настилката на моста и се претърколи, прикрил главата си с ръце, а под него уютната доскоро къща на Рони Бътлър се блъсна в моста с разтърсващата сила на тежкотоварна катастрофа.

Разлетяха се греди, стиропорна изолация, метални скоби. Къщата изригна във водовъртеж от натрошени мебели, домакински уреди и събирани цял живот спомени. Повечето от това бе засмукано под моста, но няколко парчета се посипаха върху Мърсър, като едва не го избутаха от другата страна на моста. Мърсър успя да се прикрие от този разнороден дъжд, когато чугунената вана на Рони се преобърна до него и той се прикри под нея като под черупката на костенурка.

Всичко приключи в миг. Къщата беше изчезнала и Мърсър лежеше задъхан под преобърнатата вана върху мокрия от дъжда мост на крачки от бушуващата долу стихия. От другата страна на моста се виждаха отделни островчета на цивилизацията, стърчащи от придошлата вода — телеграфни стълбове, като самотни часови, къщи, с вода почти до под стрехите. Огромни части от дигата, която доскоро бе пазила града, се бяха срутили и реката нахлуваше.