Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Кой е той?

— Ще ви кажа след миг, защото краят на историята ще накара дъхът ви да спре — засмя се жената.

— Като всеки друг Пътнам не можел да устои на молбата на президента и на свой ред му позволил да се свърже с жена му. Дилман получил ново направление и се съгласил да предаде кристала веднага щом стигне целта си. Успял да открадне една яхта и отплавал на юг до градчето Лае, където на сутринта на 12 юли жената на Пътнам пратила телеграма на съпруга си, че предната нощ е получила пакета.

Мърсър имаше лошо предчувствие.

— А след това тя взела кристалите на своя „Локхийд Електра“, с навигатор Фред Нунън, и продължили дългото си пътешествие из най-опасната част на света, с намерение да извършат околосветски полет и да предизвикат сензация, която да изпълни първите страници на издаваните от мъжа ѝ, Джордж Пътнам, вестници.

Щом имената и датите заеха местата си, Мърсър изстена. Малцина знаеха кой е Джордж Пътнам, но всеки ученик бе чувал името на легендарната му съпруга.

— Знаете за кого говоря, нали? — попита Вероника Бътлър.

Мърсър не беше сигурен дали иска да се смее, или да плаче заради зловещата ирония на тази история.

— Амелия Еърхарт — рече той уморено. — Тя е взела остатъка от мостра 681 на своя самолет и после е изчезнала.

В следващия миг светът около Мърсър взе рязък завой от лошо към още по-лошо.

От радиото се разнесе тревожен сигнал: разтърсващият нервите вой на системата за аварийно оповестяване, дразнещ звук, който хората предпочитат да спират, когато слушат радио или гледат телевизия. Но в тези части на страната, където местните си даваха сметка, че природата все още не е укротена, подобни сигнали можеха да означават разликата между живота и смъртта.

Когато ужасяващият звук затихна, го замени безизразен глас, който започна да изрежда названия на селища. Не значеха нищо за Мърсър, ала Рони Бътлър внезапно се напрегна. Каквото и да се случваше — случваше се тук.

Гласът междувременно продължи:

— Получихме съобщение, че инженерите от армейския корпус са предизвикали аварийно изпускане на вода от язовира Уилбър Бери в горната част на Блеър Крийк. Всички, които досега не са изпълнили нареждането за евакуация и живеят в районите около Блеър Крийк, трябва да знаят, че нивото ще се покачи с още метър и половина над досегашното си равнище.

Мърсър реши, че няма смисъл да слуша останалото.

— Да вървим!

На лицето на Рони внезапно се изписа неприкрит страх. Мърсър я улови за ръката и я дръпна към вратата. Не би се забавил с якето, ала ключовете от джипа бяха в джоба му. Хвърли на Рони една яркожълта мушама, нахлузи якето, отвори вратата и издърпа Рони навън. Водата продължаваше да се излива от стрехите и през завесата ѝ той забеляза, че към къщата се приближава пикапът с надуваемата лодка и подсиленото окачване.

Това беше спасителният екип, който бе видял по-рано, и този път Мърсър се зарадва на появата им. Без съмнение тези хора бяха тукашни и знаеха как най-бързо да се измъкнат от опасността.

Едва когато пикапът спря на входа на алеята в него се пробуди някакъв животински инстинкт. Изведнъж забеляза, че червеният предупредителен панел на покрива не примигва, светлините също не бяха запалени. Ако бяха дошли да спасяват Рони Бътлър въпреки желанието ѝ, щяха да пристигнат с надут клаксон и мигащи светлини. Нямаше да се промъкват безшумно.

Пътникът до шофьора отвори вратата и скочи на асфалта. Мърсър виждаше само очертанията му през завесата на дъжда, но веднага усети, че нещо не е наред. Не беше съвсем сигурен, но му се стори, че мъжът държи пистолет.

Реши да не чака докато и шофьорът слезе от пикапа, дръпна Рони в къщата и затвори вратата. Беше почти сигурен, че не са ги видели. Изтича в кухнята и взе пушката от мястото, където тя я беше оставила.

— Заредете я — каза Рони.

Той я погледна въпросително.

— Да не мислите, че посрещам хора на прага си с пълна пушка?

Мърсър завъртя учудено глава, взе патрона, който му подаваше, и го пъхна в патронника.

— Сачми или бренеке?

— Сачми за глигани. — Тя извади от едно чекмедже още няколко патрона и му ги подаде.

— Ще свършат работа. Залегнете до печката. — Беше стара изработка, от времето, когато не са пестели стомана за бяла техника, и щеше да ѝ осигури добра защита.

Той се върна при предния прозорец. Не виждаше първия мъж, но вторият бе слязъл от пикапа и пресичаше моравата.

Сърцето на Мърсър подскочи. Това беше той. Водачът, старшият на групата, същият, когото бе видял да излиза от тунела след хладнокръвния разстрел на Ейб и хората му. Пристъпваше като котка от джунглата, бърз, уверен, смъртоносен. С партньора му вероятно бяха откраднали пикапа от спасителите.