Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

— Аха. — Мърсър повдигна вежди. — А Дилман също ли е бил…

— Нямам представа. Но по време на онова пътуване двамата се натъкнали на нещо. Французинът напуснал Азия малко след това. Не след дълго избухнало Боксерското въстание и семейство Хувър също трябвало да отпътува от Китай за Австралия. Оттогава Дилман преминал на самостоятелна дейност. Никой не осъзнал какъв потенциал крият в себе си кристалите, които донесъл, докато не изминали доста години — по-точно до момента, когато президентът решил да подари своята колекция от минерали. Той пратил сандък с образци на университета „Карнеги Мелън“. Вътре, както ми е разказвал президентът Хувър, имало предимно медна руда, събрана от няколкото мини, в които бил работил, и тя вероятно по някакъв начин е възпирала действието на кристалите, заровени дълбоко в нея. Неговият приятел от „Карнеги“ открил странния феномен и първи измислил термина електриций .

— Значи така се е сдобил Ейб с мострата — рече замислено Мърсър. Тя не отговори, а само кимна, и той я подкани: — Продължете, ако обичате.

Тя първо го попита дали иска сметана и захар и след като той поклати глава му подаде чаша черно кафе. Едва когато сръбна Мърсър си даде сметка колко силно се е нуждаел от ободряващата напитка.

— Когато осъзнал важността на откритието, президентът Хувър се свързал със стария си приятел Майк Дилман и го помолил да отиде в онази пещера, където намерил минералите, и да донесе останалото.

Радиото изпращя и Рони се пресегна да завърти копчето и да го нагласи на станция.

— Много по-късно президентът узнал, че Дилман се свързал с французина, за да го помоли за помощ, без да осъзнава, че трябва да запази откритието в тайна.

— Знаете ли името на този французин?

— Не. Веднъж или два пъти го чух, но не си го спомням, а президентът ми забрани да записвам каквото и да било от това.

Мърсър се опита да прикрие разочарованието си. Нови данни можеха да доведат до нови пътища за разследване.

— Продължете, моля ви.

— Французинът отказал да се върне във Вазиристан, или поне така твърдял, и Дилман тръгнал сам да прибере останалото количество електриций. Напуснал Калифорния през януари 1937.

— А минералът бил открит по време на Боксерското въстание. Това е около 1900, нали?

— Точно така.

— Значи Дилман вече не бил младеж.

— Не бил, но президентът Хувър имал влияние над него и можел да го накара да зареже каквато и да било работа, за да му помогне. Бил упорит в начинанията си, също както когато трябвало да спаси Белгия от глад през Първата световна война, или да се увеличат доставките на храна за Европа след Втората световна. Когато те помоли за нещо, ти го правиш, защото знаеш, че е най-правилното за момента. Историята не е била милостива към него, особено в тази страна, тъй като неправилно бил обвиняван за Голямата депресия, ала въпреки това той си остава един от най-уважаваните американски президенти, които някога е излъчвала тази нация. Беше велик човек, господин Мърсър. Дори в златните си години е бил толкова… — тя се поколеба в търсене на подходяща дума, — толкова завладяващ.

— Майк Дилман — напомни ѝ Мърсър.

— Да. Майк Дилман. Той се върнал в страната, която вече се наричала Афганистан, и извадил останалите кристали от пещерата. Успял да прати телеграма с кратък доклад от Равалпинди веднага щом се върнал в цивилизацията. Президентът Хувър ми разказваше, че в телеграмата се споменавало мъртво тяло в пещерата, което не било там при първото посещение.

Това правеше трупа в пещерата още по-загадъчен.

— Следващата му телеграма пристигнала от Калкута. В нея информирал президента, че на няколко пъти непознати се опитали да го ограбят. Смятал, че са агенти на французина, и добавил, че успели да измъкнат от него едно парче преди да осъзнае за нечестивите им намерения.

Рони се усмихна тъжно.

— Това бяха точните му думи. Все още звучат в главата ми. Извинете. Когато стигнете моята възраст, ще имате само артрит и спомени.

— Имам осемдесетгодишен приятел, който би добавил и уголемена простата, но тук това не се брои.

Тя се засмя.

— Щях да добавя и цици до коленете, ако разговарях с този ваш приятел.

— Би му било приятно да се запознае с вас.

Тя се върна към историята, докато Мърсър надигаше чашата, а дъждът навън продължаваше да вали.

— Дилман успял да се задържи на крачка пред онези агенти на мрака, докато си проправял път на изток, първо на параход, сетне с лодка и каквото още можел да наеме. Ала вече разбирал, че нямало начин да успее да се справи по време на дългото си завръщане до Щатите. Здравето му се влошавало, а французинът сякаш разполагал с главорези във всяка страна от Индия до Филипините. Всеки път, когато Дилман се опитвал да си вземе билет за някой пътнически кораб, пратениците на французина научавали за това. В Сингапур на господин Дилман се наложило да се отбранява с огнестрелно оръжие, а после да скочи от борда на кораб, поел към Сан Франциско, само на няколко мили от сушата. Президентът Хувър осъзнал в каква опасност се намира и му телеграфирал да намери американско консулство или да потърси посолството, но Дилман започнал да губи самообладание от това постоянно преследване и бил твърде изплашен, за да се свързва с непознати. По това време се укривал в град Рабаул на Папуа и Нова Гвинея и писал, че по улиците обикаляли хора, които го издирвали. Тогава на президента му хрумнала една идея как да сложи край на тази гонитба и той поискал услуга от Джордж Пътнам.