Джак Брул - Филип Мърсър - Сборник от 1 до 8 книга

Отне им само няколко секунди. Ахмад вдигна вертолета във въздуха и веднага щом колелата му прелетяха над скалния ръб го спусна към долината, за да се отдалечи колкото се може по-бързо от района на бойните действия.

Сайкс дръпна една бутилка с кислород от статива зад пилотското кресло, нагласи маската на лицето на Мърсър и завъртя вентила докрай. Съвсем скоро Мърсър започна да усеща благоприятния ѝ ефект. Гърдите му все още се раздуваха мъчително и чувстваше черепа си сякаш всеки миг ще се разцепи, но вече не беше толкова зле. Само още минута и вече беше сигурен, че няма да прекрачи прага на смъртта… не и днес. Остана само усещане като от най-лошия махмурлук в живота му.

Сайкс бе насочил вниманието си към ранения. Командосът бе получил куршум в бедрото и макар да нямаше засегната артерия, щеше да е нужна операция, за да го извадят. Превързаха ранения и го натъпкаха с морфин въпреки протестите му. Едва след като се успокои, че всичко е наред, Бук погледна Мърсър и попита:

— Каква беше тая магия със светкавиците?

— Проклет да съм, ако знам — отвърна Мърсър и свали маската. — Никога не бях виждал нещо подобно, но мисля, че точно заради този феномен е цялата история.

Ролан Д’Авежан се качи на подиума под нарастващите аплодисменти. Не беше изненадан, тъй като присъстващите бяха добронамерени към него, ала когато знаеш, че хората срещу теб откликват на думите ти, речта обикновено върви по-гладко.

— Мерси, мерси — каза той в микрофона, за да успокои ентусиазма на зрителите, които надхвърляха двеста души. — Много ви благодаря. За мен е чест да съм тук днес, въпреки че ми коства пет милиона долара да кажа само няколко думи. — Тълпата избухна в смях от шегата му, но повечето знаеха, че е истина. На триножник непосредствено до катедрата бе поставено уголемено копие на чека, който току-що бе връчил на президента на Земната лига.

— Ще призная, че аз съм този, който би трябвало да ви аплодира. Вие сте на фронтовата линия на климатичната война, тъкмо вие се борите с апатията на хората, които не виждат пред какви рискове е изправена планетата ни. И, което е още по-важно, воювате срещу противници, финансирани от компании, забогатели от продажбата на органични горива, поставящи лесната печалба над опасността от непоправимо унищожаване на околната среда.

Тази забележка предизвика негодуващи възклицания и съскане, сякаш беше нямо кино и току-що на екрана се бе появил мустакатият злодей. Бяха като добронамерени и наивни деца.

Д’Авежан продължи:

— Въпреки положените от вас усилия въглеродът в нашата атмосфера продължава да се увеличава. — Би предпочел малко по-научния термин „въглеродно замърсяване“, но проучванията сочеха, че информираната част от аудиторията го намира за малко префърцунен, въпреки че като пропускаше да спомене „двуокис“ подсилваше внушението за нещо мръсно. — Тревожният сигнал бе подаден още в началото на осемдесетте, но както знаем не бе направено нищо, за да се спре парниковият ефект. И докато доскоро заплахата си оставаше в далечното бъдеще, сега вече знаем, че ужасите на това бъдеще чукат на вратата. Сигурно малцина от вас не са чули за загиналите от ужасната горещина през 2003-та. Само Франция даде петнайсет хиляди жертви, повечето от тях възрастни хора. Или за убийственото лято на 2010-а, което покоси петнайсет хиляди руснаци. Това са едва първите жертви на глобалното затопляне, но няма да са последните, когато подобни екстремни явления се превърнат в ежедневие.

— Морското равнище продължава да се покачва и скоро тихоокеанските островни държави ще изчезнат под вълните и това ще добави милиони нови климатични бежанци — продължи той. — И щом Съединените щати, най-богатата страна на света, не можаха да спрат Катрина или супербурята Канди от разрушителните им въздействия върху собственост и население, какви шансове имаха Филипините с тайфуна Хаян, който отнесе хиляди невинни жертви в океана? Броят на загиналите непрестанно расте, дами и господа, не след десет и петнайсет години, а сега. Полярните шапки се топят. Древни глетчери из целия свят се смаляват и учените обсъждат възможността за гигантско разпукване на ледената покривка на Антарктида. И докато термометрите неумолимо скачат нагоре, топлината може да предизвика отделянето на нови подсилващи парниковия ефект газове, затворени под замръзналите мочурливи тундри на Русия, Аляска и Северна Канада.

Спря. Беше ги разходил из страната на опустошенията, на мрачното и безперспективно бъдеще. Макар и добре познато и дори изтъркано, нещо повече, в преобладаващата си част изплетено от недоказани твърдения и опашати лъжи; а ако имаше някакви факти, те се отнасяха за местни явления без глобално въздействие. Но неизменно оказваше нужния ефект, тъй като от постоянните повторения бе залегнало дълбоко в съзнанието на хората.